Рейн (, ; , ) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s. За нейната важност говорят многото замъци, построени покрай бреговете. Протича по територията на 6 държави Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Германия, Франция и Нидерландия, а водосборният ѝ басейн – още 3 Италия, Люксембург и Белгия. Тя е ключов воден път за пренос на стоки още от времето на Римската империя, когато съставлява голяма част от нейната северна граница. Тя започва от швейцарските Алпи и се влива в Северно море. Името ѝ идва от келтското Renos, буквално „това, което тече“, от праиндоевропейския корен rei- („тека“, „тичам“).
Географска характеристика
Рейн е една от най-дългите и най-важните реки в Европа. До 1932 г. общоприетата дължината на река Рейн е 1230 km. През 1932 г. обаче германската енциклопедия Knaurs Lexikon обявява дължината като 1320 km, вероятно поради печатна грешка, при която са разменени цифрите. След като тази дължина е поместена в авторитетната енциклопедия Brockhaus Enzyklopädie, тя става общоприета и започва да се публикува в множество учебници и официални публикации. Грешката е открита през 2010 г. и холандската агенция по водите потвърждава дължина от 1233 km.
Извор, течение, устие Общата посока на течението на Рейн е север-северозапад, при което то пресича поредица географски области – Алпите, Предалпите, Швейцарското плато, Горнорейнската долина, Рейнските шистови планини, Долнорейнската низина.
Начало на реката
Река Рейн носи това име от селището Таминс, разположено на 590 m надморска височина в кантона Граубюнден в източната част на Швейцария, където се сливат двете реки Фордеррайн (Преден Рейн, 72 km, 1523 km²) и Хиндеррайн (Заден Рейн, 65 km, 1704 km²). Водосборният басейн на тези две реки, образуващи Рейн, обхваща обширна територия, достигаща на запад до масива Сен Готард, на юг до долината Леи в Италия и на изток до Давос.
Обикновено общата дължина на Рейн се измерва от началото на Фордеррайн. Тя има множество самостоятелни извори в западната част на окръг Сурселва, но най-често за начало на Рейн се приема оттокът на езерото Томазе, разположено на 2345 m надморска височина, макар че това не е най-отдалечената от устието на Рейн точка в речната система – няколко други притока на Фордеррайн имат по-голяма дължина. Общата посока на течението на Фордеррайн е изток-североизток.
Хиндеррайн е малко по-къса от Фордеррайн. Тя води началото си от подножието на връх Райнвалдхорн в планинския масив Адула, близо до границата на Граубюнден с кантона Тичино. Първоначално и тя тече на изток-североизток, след което завива на север. Основният приток на Хиндеррайн е река Албула, в която се вливат Ландвасер и Юлия. Най-южният приток на Хиндеррайн изтича от езерото Леи, на територията на Италия.
Алпийски Рейн Алпийски Рейн е участъкът от течението на реката от сливането на Фордеррайн и Хиндеррайн при Таминс до нейното оттичане от Боденското езеро при Щайн на Рейн. Първоначално тя тече на североизток, като при Кур завива на север и запазва тази посока до вливането си в Боденското езеро, протичайки през образувана от ледник планинска долина. Дължината до вливането в езерото е 86 km, като в този участък реката се спуска от 590 до 396 m надморска височина. След Мастрилс Рейн образува границата между кантоните Граубюнден и Санкт Гален, а след Зарганс – между Швейцария и Лихтенщайн. При Зарганс вододелът между Рейн и Аар е само няколко метра по-високо от бреговете на Рейн.
Боденско езеро
Северно от Лихтенщайн Рейн служи за граница между Швейцария и Австрия, като Швейцария има малка територия на десния, източен бряг на реката. Рейн се влива в Боденското езеро с малка делта, като швейцарско-австрийската граница минава по нейния най-западен ръкав. Основната част от делтата е превърната в природен резерват, в който има голямо разнообразие от птици.
Боденското езеро, силно издължено от изток на запад, в действителност се състои от две отделни езера, Горно и Долно езеро, които са свързани с четирикилометров речен участък, Зеерайн (Езерен Рейн).
Горното езеро е пресечната точка на три държави: Швейцария на юг, Австрия на югоизток, както и германските провинции Бавария на североизток и Баден-Вюртемберг на северозапад. По-студената навлизаща вода на Алпийски Рейн първоначално образува компактно течение по повърхността на сиво-зелените води на Горното езеро, но почти веднага се спуска на дъното му. Това течение отново се появява на повърхността на другата, северна страна, на остров Линдау и следва, често отчетливо видимо, протежението на германския бряг, приблизително до Ханау Бодензе. Малка част от течението се отделя преди остров Майнау в посока на Юберлингенското езеро. Основното течение, през т.нар. Констанска фуния (залива между Констанц и Кройцлинген), изтича от Горното езеро по Езерен Рейн. От мястото, където се намира Констанцския мост над Езерен Рейн, по цялото протежение на Рейн до вливането ѝ в морето, са разположени дистанционни стълбове.
Езерен Рейн възниква през последните хилядолетия в резултат на причинено от ерозия понижение на нивото на водата в езерото с около 10 метра, поради което възниква и остров Райхенау. Преди това, Горното и Долното езеро, както следва от общото им име Боденско езеро, са били един общ водоем.
Долното езеро се намира на 30 cm под равнището на Горното езеро. Както в Горното, така и в Долното езеро, течението на Рейн може да се проследи, тъй като не се смесва много с водите на езерото. Северните части (Целерзе и Гнадензе) почти не са достигани от течението. Южната част на Долното езеро, през която изтича река Рейн, понякога се нарича „Рейнско езеро“. Радолфцелер Аах, която се влива в него, носи големи количества вода от басейна на река Дунав.
Реката напуска Долното езеро при Щайн ам Райн, на 60 km запад-северозападно от вливането си в Горното езеро.
Хохрайн От Щайн ам Райн на западния бряг на Долното езеро (част от Боденското) започва Хохрайн (). За разлика от Алпийски Рейн и Горен Рейн, тук реката тече в посока от изток на запад и се спуска от 395 до 252 метра височина над морското равнище.
Изтичайки от противоположната страна на Боденското езеро, Рейн тече на запад и служи за граница между Швейцария и Германия, след което в нея се влива река Аар, която увеличава многократно дебита на Рейн. След Шафхаузен се намира Рейнският водопад. При среден речен отток от 373 m³/s (през лятото – около 700 m³/s), той е вторият най-голям водопад в Европа след исландския Детифоса по показател на енергията на пада на водата. Обликът на Хохрайн е определен от разположените по реката многобройни хидровъзли. В малкото останали естествени природни участъци обаче, все още съществуват няколко речни прага, които на немски са наричани Laufen. Близо до Базел, в Рейн се влива левият приток Бирс, а край Кобленц в Аргау Рейн приема от юг Аар. Аар е по-къса от Рейн, но носи значително повече вода (560 m³/s срещу 439 m³/s на Рейн)Hydrologisches Jahrbuch der Schweiz 2008, PDF, 37975 KB и по тази причина е основната хидроложка артерия на цялата речна система. Край Райнфелден Рейн достига дълбочина от 32 метра.
В горното течение на Рейн, в швейцарския кантон Шафхаузен, близо до град Нойхаузен, е разположен Рейнският водопад. Заедно с по-високия, но по-непълноводен водопад Детифос в Исландия, Рейнският водопад е сред най-големите в Европа. Височината му е 23 m, а ширината – 150 m.
Горен Рейн
Рейн продължава на север, като по нея минава част от границата на Германия с Франция, преди да навлезе изцяло в Германия, където в нея се вливат множество притоци.
В центъра на Базел, първият голям град по течението на реката, се намира Рейнското коляно, голям завой, където Рейн изцяло променя посоката си от запад на север. Тук свършва Хохрайн. Официално, мостът е границата между Хохрайн и Горен Рейн. Оттук реката тече на север през Горнорейнската долина, която е с дължина около 300 km и ширина до 40 km. Най-важните притоци в тази област са Ил край Страсбург, Некар при Манхайм и Майн срещу Майнц. При града Рейн напуска Горнорейнската долина и тече през басейна на Майнц.
Южната половина на Горен Рейн образува границата между Франция (Елзас) и Германия (Баден-Вюртемберг). Северната част формира границата между германските провинции Райнланд-Пфалц на запад от една страна, и Баден-Вюртемберг и Хесен на изток и север, от друга. Любопитното при тази гранична линия е, че през 1945 г. окупационните сили дават частите на град Майнц, разположени на десния бряг на река Рейн, на Хесен.
Горен Рейн е значим културен ландшафт в Централна Европа още по време на Античността и Средновековието. В днешно време, районът на Горен Рейн е седалище на много важни производствени отрасли и услуги, особено в центровете Базел, Страсбург и Манхайм-Лудвигсхафен. Страсбург е седалище на Европейския парламент, и по този начин тук се намира една от трите европейски столици.
Регионът на Горен Рейн е променен значително от програмата за изправяне на руслото на реката през 19 век. Скоростта на течението е увеличена и нивото на подпочвените води намалява значително. Размерът на горите в долините по реката рязко спада. От френска страна е прокопан Големия Елзаски канал, през който преминава значителна част от водите на реката, както и целият ѝ трафик. На някои места има големи компенсационни водни басейни, например огромния Bassin de compensation de Plobsheim в Елзас.
Среден Рейн
Басейнът на Майнц завършва при Бинген ам Рейн; реката продължава като Среден Рейн през Рейнския пролом в Рейнските шистови планини. В тези участъци, реката слиза от 77,4 m над морското равнище до 50,4 m. От лявата страна се намират планинските масиви на Хунсрюк и Айфел, а на десния са тези на Таунус и Вестервалд. Според геолозите, характерната тясна форма на долината е създадена от ерозията на реката, докато се е издигал околния пейзаж.
Основните притоци в този участък са Лан и Мозел. Те се присъединяват към Рейн в близост до Кобленц, съответно отдясно и отляво. Почти по цялата дължина на Среден Рейн, реката протича през германската провинция Райнланд-Пфалц.
При сливането на реките Рейн и Мозел при град Кобленц е т.нар. „Германски (или немски) ъгъл“ („Deutsches Eck“).
Доминиращите икономически сектори в района на Среден Рейн са лозарството и туризма. Рейнското дефиле между Рюдесхайм ам Рейн и Кобленц е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Близо до Санкт Гоархаузен, Рейн минава край известната скала Лорелай. Със своите забележителни архитектурни паметници, склонове с лозя, населени места по тесните речни брегове и гледките на десетки замъци, наредени по върховете на стръмните склонове по протежението си, долината на Среден Рейн може да се счита за романтичното въплъщение на реката.
Долен Рейн
След това реката прави завой на северозапад към Нидерландия, където заедно с Маас и Схелде образува обширна делта, разделяйки се на три главни ръкава и оттичайки се в Северно море.
При Бон, където в реката се влива Зиг, Рейн влиза в Северногерманската низина и се превръща в Долен Рейн. тук реката слиза от 50 m до 12 m над морското равнище. Основните притоци в този участък са Рур и Липе. Подобно на Горен Рейн, Долен Рейн е криволичел в меандри, докато инженерите не са създали постоянното корито на реката. Тъй като дигите са на известно разстояние от реката, по време на пълноводие, Долен Рейн има повече място за разлив, отколкото Горен Рейн.