Сърбогъзи (познато още като кол. Сърбогъзи, кол. Шипково, с. Сърбогъзите) е обезлюдяло село в община Трявна, област Габрово, България. Възникнало през периода на Османското владичество, но официално бива признато през пролетта на 1878 г.
География Отбивката за черната пътечка към село Сърбогъзи се намира на 290 m от южната табела (от тип Д11) на с. Престой. Освен това е на около 14 km изток-югоизточно от областния център град Габрово, 2,8 km югоизточно от общинския център град Трявна и 2,4 km североизточно от град Плачковци. Разположено е в северозападните разклонения на Тревненска планина. Климатът е умереноконтинентален.
История В близост е минавал важен път, свързващ Добруджа с централна България; край него е имало геран и вероятно хан, където спирали търговски кервани. В района има и останки от древна крепост. По време на антифашистката борба местността е използвана от партизански формирования. Селото е официално закрито с партиен указ през 1965 г.
Произход на името
Последният жител на селото Последният официален жител на селото е Боньо Иванов (прибл. 1936 – 2009), бивш подполковник в Строителните войски. След пенсиониране се върнал да живее в Сърбогъзи, занимавал се с животновъдство – крави, овце и кози – и поддържал дома си дълго време (впоследствие семейството му прекарало електричество). С годините здравето му се влошило; той продал добитъка и останал с телевизор и няколко животни. Боньо Иванов починал през 2009 г.; с неговата смърт селото окончателно останало без постоянни жители.
Източници
Категория:Обезлюдени селища в България