Симеон Кузманов Сълзданоски е български духовник, архимандрит, хаджия, участник в църковно-националните борби на българите.
Биография Роден е в голямата мияшка паланка Лазарополе в 1795 година в семейството на Кузман Сълзданоски и Велика Жунгулоска, дъщеря на Жунгула, основателя на един от най-мощните родове в Лазарополе. Като дете е изпратен в Кичевския манастир да учи и той се замонашва в манастира. Става игумен на манастира и го управлява дълго време. В неясен период посещава Божи гроб. Започва възстановяване на манастира от четвъртото му опожаряване от разбойници от село Другово в 1848 година, като се обръща с молба за парична помощ към лазарополския първенец Гюрчин Кокале, както и към другите мияшки първенци Сарджо Брадина от Тресонче и Тодор Томоски от Галичник. По инициатива на тримата първенци селяните всеки път, когато ходели на пазар в Кичево, пренасяли и бигор от Тресонче и Добреновец до манастира, а също така селата дали колективен паричен принос. Така в 1850 година Лазарополе дало 500 гроша за конаците на манастира.
При управлението на хаджи Симеон в манастира работело и манастирско училище и книговезница. В 1869 година хаджи Симеон преписва от по-стар ръкопис текст, озаглавен „Наши поучения“ на мияшки говор. В началото на ръкописа имало Похвала на Пресвета Богородица и няколко молитви. Втората част се състояла от осем раздела, в които се разказват случки от миналото на Дебърско и Кичевско. Първят раздел започва с легендата за създаването на Лазарополе, а след това хронологично историята за създаването на градовете и по-големите села в Дебърско-Кичевската епархия. Във втория раздел са били описани честите разрушавания на Кичевския манастир от мюсюлмански банди. В третия раздел хаджи Симеон описвал борбата на вярващите в епархията против гръцкото духовенство и гъркоманията. На края на ръкописа имало упътвания към учениците как най-лесно да се научат да четат, пишат и смятат. Дялове от този ръкопис са видени от учителя Коста Поптеофилов в Кичевския манастир. В 1900 година, когато е учител в манастира, Коста Поптеофилов преписва приписка на хаджи Симеон от Поменика на Кичевския манастир, която е част от книгата на архимандрита.
На 26 август 1874 година в селото Орланци, Кичевско, се състои среща, на която присъстват всички видни личности на църковната борба в Западна Македония: хаджи Теофил Аврамов, Васил Икономов, Димитър Робев, Коста Групчев, Коста Плевнеш, поп Томо, поп Търпе Симоновски, Вело Топалоски и Димитър Бояджиев. Целта е да се издигне народен кандидат за владика на Дебарско-Кичевската епархия. Между кандидатите са архимандрит Козма, архимандрит Симеон, архимандрит Михаил, игумен на Бигорския манстир, и поп Търпе Симоновски, председател на Дебърската българска община. Избран е архимандрит Симеон, като изборът му е потвърден на 30 август 1874 година на заседание на Епархиския съвет. Митрополит Антим Дебърски се оплаква пред властите и в Дебър е изпратена анкетна комисия. Дебърският каймакамин Селим паша вика на разпит хаджи Теофил и поп Търпе Симоновски. Архимандрит Симеон се отказва, но въпреки това митрополит Антим праща на властите списък с духовни лица, които са „бунтовници“, в който фигурира и неговото име. Архимандрит Симено, узнал навреме, се укрива в Бигорския манастир. По-късно се връща в Кичевския манастир, но отказва да продължи да бъде игумен и братството избира нов.
Умира в 1895 година.
Бележки
Категория:Български духовници от Македония Категория:Родени в Лазарополе Категория:Български хаджии Категория:Дебърско-Кичевска епархия Категория:Архимандрити на Българската православна църква Категория:Български столетници Категория:Монаси в Бигорския манастир Категория:Монаси в Кичевския манастир