Етериархът () е високопоставен византийски офицер, командващ императорската гвардия – етерията. Вероятно през IX – X век е имало няколко етериарси, всеки от които е командвал едно от подразделенията на етерията, като в по-късни времена се запазва единствено рангът на най-старсшия от тях – т.нар. велик етериарх, който през XII – XV век се превръща във висш дворцов ранг.
История Императорската етерия () е полкът от телохранители на византийските императори през IX – XI век, първоначално набиран главно от чужденци. За първи път се споменава през 812 г. като гвардия на императора по време на поход, но произходът ѝ е неясен. През IX – X век императорската етерия е разделена на няколко части – три или четири според различните източници – отличаващи се със своите названия и всяка, поне първоначално, подчинена на съответния си етериарх.
Така великият етериарх командвал великата етерия (). Той е бил най-високопоставеният от командирите, известни като етериарси, и поради популярността си често е бил наричан просто етериархът (), без каквито и да допълнителни уточнения към титлата му. Това е била много важна позиция в края на IX и първата половина на X век, тъй като етериархът е отговарял за сигурността на императора и е бил натоварен с деликатни задачи. Показателно е, че бъдещият император Роман Лакапин е заемал този пост и е наследен на него от сина си Христофор Лакапин. Според „За церемониите“ от средата на X век, написана от император Константин VII Багренородни, етериархът и неговият отряд са натоварени със защитата на императорската шатра по време на поход и със сигурността на императорския дворец, в тясно сътрудничество с друг дворцов служител, папията.
Средната етерия () е засвидетелствана в източници, но без своите етериарси; през X век тази единица, изглежда, също е била поставена под ръководството на великия етериарх. Съществуването на малкака етерия () не е удостоверено, но се подразбира от едно споменаване на Стилиан Зауца като заемащ поста малък етериарх при император Михаил III. От друга страна, малката етерия може да е идентична с „варварския“ полк, съставен от две роти хазари (, хазари) и фаргани, който се нарича трета етерия () в „Ескориалската тактика“ от г.
През XI век длъжността на етериарха губи военния си характер, но остава важен дворцов ранг: през XI век тя е заемана от няколко влиятелни дворцови евнуси, а през Комниновия период – от второстепенни благородници и млади роднини на византийското императорско семейство, като например Георги Палеолог. При управлението на Мануил I Комнин великите етериарси отговарят за производството на оръжие и изпълняват важни дипломатически мисии.
През периода на Палеолозите великият етериарх е член на видни аристократични семейства. В „Трактата за службите“ на Псевдо-Кодин великият етериарх е поставен на 25-о място в дворцовата йерархия, между великия друнгарий на виглата и великия хартуларий. В други списъци от ерата на Палеолозите, които включват различни рангове и длъжности и отразяват йерархичния им ред в различните периоди, рангът се нарежда между 23-то и 27-о място. Съпругата на великия етериарх е била член на женския двор и е носела женския вариант на титлата на съпруга си велика етериархиса. Обикновените етериарси също са засвидетелствани на 63-то място, между вестиария и логариаста на аулите. В други списъци те са на 67-мо–69-то място, под протокомеса, или дори на 75-то или 82-ро място. Според Псевдо-Кодин основната им функция е била да бъдат разпоредители на приеми.
Според Псевдо-Кодин дворцовият костюм на великия етериарх се състоял от обикновена копринена туника кабадион и жезъл (диканикион), увенчан с позлатено копче и покрит с редуващи се златни и сини плитки. За церемонии и празненства той носел куполообразната шапка скараникон от жълта и златна коприна, украсена със златна бродерия, отпред с портрет на императора, седнал на трон, и с неговото изображение на на кон от задната ѝ страна. Обикновеният етериарх е бил облечен в дълъг копринен кабадион, скараникон, покрит с червено кадифе и увенчан с малък червен пискюл или шапка скиадион от типа клапотон, и жезъл със златен връх, покрит с редуващи се жълти и сини плитки.
Източници
Цитирана литература
Категория:Византийски титли и длъжности Категория:Военни звания