Берке хан (починал през 1266 или 1267 г.) е монголски владетел от династията Боржигин, син на Джучи и внук на Чингис хан. Управлява Златната орда (Улуса на Джучи) приблизително от 1257 г. до смъртта си. Той е първият хан на Златната орда, приел исляма, и една от ключовите фигури в политическото обособяване на държавата през втората половина на XIII век.Peter Jackson, „Golden Horde“, Encyclopaedia Iranica, т. XI, 2001, последна актуализация 2013.
По време на управлението му избухва война между Златната орда и Илханата на неговия родственик Хулагу хан. Берке установява дипломатически съюз с мамелюкския султан на Египет Байбарс, насочен срещу Илханата.Reuven Amitai-Preiss, Mongols and Mamluks: The Mamluk-Ilkhanid War, 1260–1281, Cambridge University Press, 1995, с. 78–105.
Произход и ранни години
Берке е един от синовете на Джучи, най-големия син на Чингис хан. Точната година на раждането му не е установена със сигурност. През първата половина на XIII век той участва в политическия и военния живот на монголската държава заедно с братята си, сред които е и Бату хан.
След западните походи на монголите владенията на потомците на Джучи обхващат обширни територии в степите северно от Черно и Каспийско море, по долното течение на Волга и в части от Централна Азия. Именно от тези владения постепенно се оформя държавата, известна по-късно като Златната орда.Marie Favereau и Roman Yu. Pochekaev, „The Golden Horde, c. 1260–1502“, в The Cambridge History of the Mongol Empire, Cambridge University Press, 2024.
Приемане на исляма
Берке приема исляма преди или около началото на управлението си. В средновековните мюсюлмански традиции неговото обръщане към исляма се свързва с посещение в Бухара и с влиянието на суфийския шейх Сайф ад-Дин Бахарзи.Devin DeWeese, Islamization and Native Religion in the Golden Horde, Pennsylvania State University Press, 1994.
С възкачването му Златната орда получава първия си мюсюлмански хан. Това обаче не означава незабавно ислямизиране на цялото население или обявяване на исляма за единствена държавна религия. В държавата продължават да съществуват различни религиозни общности, а окончателното укрепване на исляма при ханския двор настъпва по-късно, особено при Узбек хан през XIV век.
Възкачване на престола
След смъртта на Бату хан властта за кратко преминава последователно към неговите наследници Сартак хан и Улагчи. След смъртта на Улагчи около 1257 г. Берке поема управлението на Улуса на Джучи.
При него политическата самостоятелност на Златната орда спрямо централната власт на Монголската империя се засилва. Въпреки това връзките между различните части на монголския свят — политически, династични и търговски — не изчезват.
Конфликт с Хулагу хан
Едно от най-значимите събития по време на управлението на Берке е конфликтът му с неговия родственик Хулагу хан, основател на Илханата в Иран.
Причините за конфликта са няколко. Потомците на Джучи претендират за влияние и приходи от територии южно от Кавказ, включително области в Азербайджан и Северозападен Иран. Напрежението се увеличава и след смъртта на няколко джучидски князе, служили в армията на Хулагу.
Допълнителен фактор е превземането на Багдад от войските на Хулагу през 1258 г. и убийството на последния абасидски халиф в града. Като мюсюлманин Берке се противопоставя на действията на Хулагу, но съвременните изследвания разглеждат войната като резултат както от религиозни, така и от политически и икономически противоречия.
Откритите военни действия започват в началото на 1260-те години главно в района на Кавказа. Войските на Златната орда, командвани между другото от Ногай, воюват срещу силите на Илханата. В началото на 1263 г. армията на Хулагу претърпява тежко поражение при река Терек.
Войната между Берке и Хулагу е един от ранните открити военни конфликти между различни клонове на потомците на Чингис хан и е част от процеса на политическо разпадане на единната Монголска империя.
Съюз с мамелюците
Общият конфликт с Хулагу сближава Берке с египетските мамелюци. Султан Байбарс и Берке разменят пратеничества и установяват дипломатически отношения през 1260-те години.
Съюзът е изгоден и за двете страни. Мамелюците получават потенциален съюзник на северната граница на Илханата, а Берке — партньор срещу своя основен противник в Кавказ. Общата им принадлежност към исляма улеснява отношенията, но историците подчертават и политическите и икономическите интереси зад съюза.
Отношения с Византия и Балканите
По време на управлението на Берке Златната орда се намесва и в политическите отношения на Балканите. През 1260-те години татарски и български сили предприемат поход в Тракия, свързан с освобождаването на бившия селджукски султан Кайкаус II, задържан от византийския император Михаил VIII Палеолог.István Vásáry, Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365, Cambridge University Press, 2005, с. 73–75.
В историографията съществуват различия относно непосредственото командване на този поход и степента на прякото участие на Берке, поради което подробностите за кампанията остават предмет на дискусия.
Смърт и наследство
Берке умира през 1266 или 1267 г., докато се намира на поход срещу владенията на наследника на Хулагу, Абака хан. Според изворите смъртта му настъпва в района на река Кура.
След него властта преминава към Менгу-Тимур (Möngke Temür). Политиката на съперничество с Илханата и отношенията с мамелюкски Египет продължават и след смъртта на Берке.
Значението на Берке е свързано както с укрепването на политическата самостоятелност на Златната орда, така и с ранното присъствие на исляма сред нейната управляваща династия. Въпреки неговото лично приемане на исляма, пълната ислямизация на ханския двор и държавния елит настъпва значително по-късно.
Вижте също
Златна орда Бату хан Джучи Хулагу хан Ногай хан Байбарс Монголска империя
Източници
Литература
Amitai-Preiss, Reuven. Mongols and Mamluks: The Mamluk-Ilkhanid War, 1260–1281. Cambridge University Press, 1995. DeWeese, Devin. Islamization and Native Religion in the Golden Horde. Pennsylvania State University Press, 1994. Favereau, Marie; Pochekaev, Roman Yu. „The Golden Horde, c. 1260–1502“. В: The Cambridge History of the Mongol Empire. Cambridge University Press, 2024. Jackson, Peter. „Golden Horde“. Encyclopaedia Iranica, 2001. Jackson, Peter. The Mongols and the West, 1221–1410. Routledge. Vásáry, István. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365. Cambridge University Press, 2005.
Категория:Златна орда Категория:Монарси на Монголия Категория:Владетели от XIII век