Турски ван (на английски: Turkish Van) е стандартизирана порода домашна котка с полудълга козина. Съвременната порода е развита във Великобритания през 1950-те години от котки, внесени от района на град Ван, югоизточната част на Турция.„Turkish Van“, Fédération Internationale Féline (FIFe), посетен на 21 септември 2026 г.„Turkish Van“, The Cat Fanciers’ Association (CFA), посетен на 21 септември 2026 г.

Породата е известна с т.нар. „ван окраска“ – преобладаващо бяло тяло и цветни участъци главно по главата и опашката. Тази окраска обаче може да се срещне и при други котки, затова сама по себе си не доказва принадлежност към порода.„Породите котки: какво могат и не могат да ни подскажат“, Miauly.cat, посетен на 21 септември 2026 г. Турският ван не трябва да се бърка с турската ангора, която е отделна порода с различен стандарт и телосложение.„Turkish Van & Turkish Vankedisi“, Governing Council of the Cat Fancy (GCCF), посетен на 21 септември 2026 г.

История

Съвременната история на породата започва през 1955 г., когато британските фотографки Лора Лъшингтън и Соня Халидей пътуват из Турция по работа за турските туристически власти. Те взимат две местни котки с бяло тяло и оранжево-червеникави петна по главата и опашката и ги отвеждат във Великобритания. След размножаването им, потомството запазва сходния външен вид и това поставя началото на целенасочена програма за развитие на породата.„Турецкий ван (TUV)“, Ветеринарный центр „Зоовет“, посетен на 21 септември 2026 г.

През следващите години във Великобритания са внесени още котки от Турция. Породата първоначално е известна като „турска котка“, а по-късно името е променено на „турски ван“, за да се различава по-ясно от турската ангора. Британският институт за определяне на породите (GCCF) ѝ предоставя основен статут през 1969 г. Десетилетие по-късно американската федерация обособява породата през 1979 г.„Turkish Van“, The International Cat Association (TICA), посетен на 21 септември 2026 г.

Външен вид

Породата „турски ван“ е едра и мускулеста котка с издължено, здраво тяло, широк гръден кош. Мъжките обикновено са по-едри и по-дълги от женските. Породата съзрява сравнително бавно и може да достигне пълното си физическо развитие едва между третата и петата година.

Козината е полудълга и според стандартите няма ясно изразен вълнест подкосъм. Тя се изменя сезонно – през по-топлите месеци е по-къса, а през зимата става по-дълга и плътна. „Котка турски ван“, Purina България, посетен на 21 септември 2026 г.

При типичната „ван окраска“ по-голямата част от тялото е бяла, а цветните участъци са съсредоточени най-вече върху главата и опашката. Допустимите цветове и точните изисквания към окраската се различават в известна степен между отделните фелиноложки организации. Очите могат да бъдат сини или кехлибарени, а при някои котки са разноцветни.

Поведение

Фелиноложките организации описват породата "турския ван" като активна, интелигентна и атлетична котка. Силните задни крака и мускулестото тяло я правят добър скачач и катерач. Много представители търсят близост с хората, но не непременно продължително носене на ръце или галене в скута.

Породата е получила популярното прозвище „плуваща котка“ заради разкази и наблюдения на поведението при допир с вода. Описвани са случаи, в които котките от района на езерото Ван влизат и плуват във водата, но поведението на отделната котка може да се различава.„Turkish Van Cat Breed Health and Care“

Грижи

Поради липсата на гъстота, козината обикновено не се сплъстява толкова лесно, колкото при някои дългокосмести породи. Периодичното разресване помага за отстраняване на мъртвите косми, като по време на сезонната смяна на козината може да е необходимо по-често разресване. Тъй като породата е активна, за домашно отглеждане са подходящи възможности за катерене, движение и интерактивна игра.

Турски ван или Ванска котка

Изразът „ван окраска“ е станал общо название за бяла окраска с цветни участъци основно по главата и опашката и се среща и при котки, които не са от породата „турски ван". Поради това външното сходство не е достатъчно доказателство, че конкретна котка принадлежи към породата. При породистите животни произходът се установява чрез родословие и регистрация.

В различни източници се срещат и названията Van cat, Van kedisi и Turkish Vankedisi за котки, свързвани с района на езерото Ван или за изцяло бели разновидности. Фелиноложките организации не използват тези названия напълно еднакво, затова те не трябва автоматично да се приемат като синоними на международно стандартизираната порода Turkish Van.

Бележки

Външни препратки Turkish Van – Fédération Internationale Féline Turkish Van – Cat Fanciers’ Association Turkish Van – The International Cat Association

Категория:Породи котки