„Адам и Ева“ е апокрифен текст, описващ живота на Адам и Ева от времето след изгонването им от Рая до тяхната смърт. Той развива сюжета в много повече подробности от каноничната библейска книга „Битие“, като в някои варианти изложението се води от гледната точка на Ева.

Апокрифът е запазен в множество варианти, които се различават значително по дължина и съдържание, но изглежда произлизат от един общ източник, който не е оцелял.Johnson, M.D. (1985). "Life of Adam and Eve, a new translation and introduction". In Charlesworth, J.H. (ed.). the Old Testament Pseudepigrapha. Vol. 2. Doubleday. ISBN 0-385-18813-7. p. 251-252Sparks, H.F.D. (1984). The Apocryphal Old Testament. Clarendon Press. p. 143. ISBN 0-19-826177-2. Най-ранните запазени ръкописи са съставени от началото на III до V век сл. Хр., а за изгубения оригинал се смята, че е писан през I век, според някои автори на семитски език, а според други на гръцки в християнска среда.L. Michael White (25 October 2005). "Chapter Fifteen: Literary Trajectories and Regional Trends". From Jesus to Christianity: How Four Generations of Visionaries & Storytellers Created the New Testament and Christian Faith. HarperOne. ISBN 0060816104.

„Адам и Ева“ е запазен до наши дни в няколко превода, които съдържат и други разлики помежду си: Гръцки текстове, често наричани и „Апокалипсис на Моисей“ Латински текстове Църковнославянски текстове Арменски текстове Грузински текстове Фрагментарни коптски версии

Гръцки варианти

Латински варианти

Църковнославянски варианти Апокрифът „Адам и Ева“ е запазен в няколко църковнославянски ръкописа, групирани в три обособени версии – една дълга и две по-кратки: Дълга южнославянска версия, известна от няколко източника, сред които Панагюрският сборник (XVI век); най-ранният ръкопис е от XIV век, в сръбска редакция, но с множество българизми, говорещи за по-ранен български източник Кратка версия, известна само от изгубения Ловчански сборник на Михаил Хаджинеделчев (XVI век) Кратка версия, известна от руски преписи от XVII век, съчетаваща елементи на другите две версии

Църковнославянските варианти съдържат два мотива, отсъстващи от известните гръцки текстове – за моленето на Адам и Ева във водите на реките (присъстващ в латински варианти) и за записа, даден от Адам на дявола, за да обработва земята. Втората тема изглежда е добавена в старобългарските преводи на първоизточника и повтаря аналогични легенди, разпространени в Близкия Изток. Йордан Иванов я интерпретира като влияние на богомилството, според което земният свят е владение на дявола.

Съдържание Според варианта от Панагюрския сборник преди грехопадението Адам и Ева живеели в рая и имали всичко необходимо. След като нарушили Божията заповед, били изпъдени и заживели пред райските врати. Там им се родили Каин и Авел, а след убийството на Авел от Каин – Сит и други деца. Когато Адам наближил 930 години, тежко се разболял и казал на децата си, че заради първородния грях човешкият род е обречен на смърт. Ева и Сит отишли до райските врати и помолили Бог за лек. Архангел Михаил им дал три клончета – от бор, кедър и кипарис – и им казал, че часът на Адам е наближил. Адам разбрал тайното значение на клончетата и направил от тях венец.

Ева събрала децата и внуците си и им разказала за грехопадението. Дяволът се бил престорил на светъл ангел и я подмамил да яде от забраненото дърво, а тя дала и на Адам. След като били изпъдени от рая, двамата дълго плакали и молели за храна. Накрая Бог им отредил да се прехранват с труда си: Адам да обработва земята с пот на челото си, а Ева да споделя неговата участ. Дал им и животни за храна и волове за оран. Когато Адам започнал да оре, дяволът му попречил и заявил, че земята е негово притежание. Адам бил принуден да му даде запис, че ще принадлежи на дявола, за да може да обработва земята и да се прехранва. Тогава, за да се освободят от дявола, Адам и Ева започнали дълъг пост и молитва – той в река Йордан, а тя в Тигър. Дяволът отново се опитал да измами Ева, но тя го разпознала и отблъснала.

На смъртното му легло ангели, птици и животни също се молели за Адам. Когато той умрял, ангелите кадили около тялото му и се молели Бог да му прости. Те измили тялото, а духът му бил отнесен пред Бога и после въдворен в рая, където да чака Христовото възкресение. Ева преживяла Адам само с шест дни. След смъртта ѝ ангелите положили тялото ѝ до неговото и до това на Авел, за да чакат заедно възкресението.

Арменски варианти

Грузински варианти

Коптски варианти

Бележки

Цитирани източници

Категория:Апокрифи