„Детство Исусово“, наричано също „Томино евангелие“, е апокрифно евангелие, описващо детството на Иисус Христос. Заедно с Протоевангелието на Яков, то е един от най-ранните и най-влиятелни източници, описващи дейностите и живота на младия Исус, въпреки че не е включено в канона на Новия завет. Създаването му обикновено се датира към II век.Burke, Tony (2010). De Infantia Iesu Evangelium Thomae Graecae. Corpus Christianorum Series Apocryphorum 17. Brepols. ISBN 9782503534190. p. 200-205 Най-старият запазен фрагментарен текст е на гръцки от IV или V век, известни са кратки варианти на латински и сирийски от V или VI век, а най-ранната запазена дълга форма на текста е в гръцки ръкопис от XI век.
„Детство Исусово“ изобразява малкия Иисус, вече напълно обзет от божествената си сила и авторитетно раздаващ мъдрост въпреки ранната си възраст. То описва няколко чудеса, разказите за които намират широко разпространение и се появяват в други източници, например за това как Христос съживява глинени птички. Христос понякога упражнява силата си с детски капризи, например когато проклина и убива свои опоненти, на той все пак уравновесява това с по-добронамерени чудеса. Томиното евангелие завършва с разказ за отиването на Христос в Йерусалимския храм на 12-годишна възраст, история от Евангелието на Лука, която е сред малкото връзки на текста с каноничните евангелия.
Авторът на произведението не е известен. Някои версии на текста включват псевдоепиграфско приписване на „израелтянина Тома“, което може да е препратка към апостол Тома, но това приписване изглежда датира от Средновековието и се среща само в някои ръкописи. Произведението се различава значително по стил от каноничните евангелия.
Съдържание „Детство Исусово“ описва ранния живот на Христос чрез поредица от 19 обособени епизода: Четиригодишният Исус събира мътната дъждовна вода, прави я бистра и извайва от кал дванадесет птички. Когато евреите го обвиняват, че върши това в събота, той оживява птичките и те отлитат. Детето на книжника Анна разваля с върбова клонка вирчетата, направени от Исус, и той го проклина, при което то изсъхва на мига. Родителите на детето отиват при Йосиф и го укоряват заради сина му. Когато едно дете се качва на рамото на Исус, той го проклина и то пада мъртво. Родителите на детето заплашват Йосиф и настояват да научи сина си да благославя, а не да проклина. Йосиф наставлява Исус да не проклина и да не причинява страдания на другите, но Исус заявява, че виновните ще получат заслуженото и ослепява онези, които му се гневят. Разгневеният Йосиф го дърпа за ухото, а детето го укорява. Учителят Захей предлага да обучава Исус, но Йосиф му отвръща, че никой не може да научи дете, което се смята за Бог. Исус заявява, че знае миналото и бъдещето, и дори предлага на Захей да се учи от него. Докато Исус и други деца играят на един покрив, едно от децата пада и умира, а родителите му обвиняват Исус. За да докаже невинността си, той съживява детето, което потвърждава истината, и всички се удивяват и се покланят на Исус. Един младеж се наранява тежко, докато цепи дърва, но Исус го хваща за болния крак и му заповядва да стане и отново да работи. Народът, станал свидетел на чудото, се покланя на Исус и го нарича Божие дете. На шест години Исус е изпратен от Мария за вода, но в навалицата изпуска и счупва стомната си. Тогава той пълни с вода дрехата си и я занася на майка си, която го целува. Исус и Йосиф отиват да сеят пшеница, като всеки засява по една мярка. От своята мярка Исус получава сто и раздава цялото количество на бедните. Когато Йосиф не успява да изработи поръчания му съд заради едно по-късо дърво, Исус го разтяга и го прави равно на другото. Йосиф го прегръща и целува, благодарейки на Бога за такова дете. Йосиф изпраща Исус при учител, който започва да го учи на азбуката, но Исус настоява първо да му обясни значението на първата буква. Учителят го удря, а Исус го проклина и той пада на земята, след което Йосиф забранява на Мария да пуска детето навън, за да не пострадат други хора. Друг учител се опитва да обучава Исус, но го намира да чете и да тълкува закона по чудесен начин, сякаш е вдъхновен от Светия Дух. Учителят признава, че няма на какво да го научи, а Исус в отговор изцелява първия си учител. Когато керемида от строящ се идолопоклонски храм пада върху Исус, той проклина сградата и тя пада. След това я благославя и тя отново се издига като хубава сграда, а не като „демонско жилище“. Децата на юдеите се скриват в свинска кочина, за да не играят с Исус. Когато той ги вижда, те се наричат „свине“, след което по негова заповед наистина се превръщат в свине. Исус, даден като ученик при лекар, изцелява едноок човек, като възстановява зрението на сляпото му око и лекува болното. Лекарят, удивен от случилото се, моли Йосиф да си прибере детето, защото то може да го надмине в лекарското изкуство. Когато змия ухапва Яков, Исус духва върху раната и отровата отслабва, змията умира, а Яков се спасява. Исус съживява починало съседско дете, като се докосва до гърдите му и му заповядва да оживее. Свидетелите се удивяват и казват, че в него пребивава Бог или ангел. След като работник пада от високо строящо се здание и умира, Исус го хваща за ръката и го съживява. Хората наоколо отново го обявяват за Божие дете, спасило мнозина от смърт. На дванадесет години Исус се изгубва по време на връщането от Пасхата, а родителите му го намират след три дни в Йерусалимския храм, където удивлява законоучителите с мъдростта и познанията си. След това се връща с Мария и Йосиф и им се покорява, като продължава да расте в мъдрост и възраст.
Бележки
Цитирани източници
Категория:Апокрифи