Беличица (изписване до 1945 Бѣличица, ; ) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География Селото е разположено в областта Горна Река високо в северните поли на планината Чаушица над пролома на Мавровската река между Чаушица и Ничпурската планина.
История
В началото на XIX век Беличица подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В поменика на Бигорския манастир са споменати много поклонници от Беличица с български имена – Цветко, Милица, Ело, Стрезо, Доико, Стойно, Спасенъ, Цвето, Змейко, Новак. В 1852 година жители на Беличица подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1852 година поп Христо от Беличица подкрепя финансово издаването на „Житие св. Григоря Архепископа Омирйтскаго“.Селищев А. М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 12 - 13. Алексий Пенчов от Беличица в 1879 година е участник в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Георги Пулевски.
В края на XIX век Беличица е православно албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Беличица (Bélitchitza) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 334 албанци православни.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Беличица има 450 жители арнаути християни. Цялото население на селото говори добре и български, но домашният език е арнаутски.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белчища е чисто албанско православно село в Реканската каза на Дебърския санджак със 73 къщи.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Беличица има 60 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Беличица се състои от 438 албанци и в селото работи българско училище.
Беличица остава единственото християнско горнореканско село, в което част от жителите не се поддават на сръбската пропаганда и не стават патриаршисти сърбомани. Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Беличица има 36 албански екзархийски и 30 албански патриаршистки къщи. В селото работи сръбско училище с 1 учител и 15 ученици.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Беличица като албанско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
На 19 септември 1944 година част на Бали Комбътар се сражава с комунистически партизани от Трети титовски отряд, които защитават Беличица и след падането на селото избива 17 души и го запалва в така нареченото Беличенско клане.Маркоски, Нешо. „Беличица во пламен“. Тетово, 1975.
Според преброяването от 2002 година Беличица има 4 жители северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 4 албанци 0 турци 0 цигани 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Беличица Младен Дилевски (1934 – 1997), поет от Северна Македония Живко Брайковски (1917 – 1963), югославски партизанин Филип Брайковски (1924 – 2001), югославски политик, член на Изпълнителния съвет на СРМ Аризан Несторовски, югославски партизанин, политик, удбаш
Починали в Беличица Гоце Стойчевски (1919 – 1944), югославски партизанин Джемаил Хасани Джемо (1908 – 1945), албански революционер, ръководител на Бали Комбетар в Гостиварско Тодор Циповски (1920 – 1944), югославски партизанин
Други Матея Матевски (1929 – 2018), поет от Северна Македония, по произход от Беличица
Бележки
Категория:Села в община Маврово и Ростуше