Вишни или Вишне (; ) е село в Северна Македония, в община Струга.
География Селото е разположено в източните склонове на планината Ябланица. На около 2 километра от селото се намира скалната църква „Свети Спас“.
История В обобщен списък за данъка джизие във вилаета Охри за 1633-1644 година селото е отбелязано като Вишне с 60 джизие ханета.Турски извори за българската история, том VII, под редакцията на Страшимир Димитров, Елена Грозданова, Стефан Андреев, с. 359 (превод на документа от П. Груевски).
В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 88 лица (мъже) във Вишни са данъкоплатци, като двама от тях са от най-висока категория, 76 - от средна категория, а 10 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 24.
В XIX век Вишни е предимно българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вишне (Vichné) е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 450 българи и 14 власи.
През учебната 1893/1894 година във Вишни функционира българско смесено начално училище със забавачка, в което се обучават 39 ученици - 28 момчета и 11 момичета.Статистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 22.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вишни има 600 жители българи християни и 20 арнаути мохамедани.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишни има 640 българи екзархисти и функционира българско училище. През 1904-1905 година за мухтар на Вишне е назначен Тане Вельо, а за членове на управлението - Кочо Митре и Каранфил Никола.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 266.
При избухването на Балканската война 21 души от Вишни са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Вишни има 731 жители и е център на община в Охридска околия на Охридски окръг, в която влизат Горна Белица и Долна Белица.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 57.
Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители македонци.
В селото има църкви „Свети Атанасий“, „Свети Никола“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 7 август 1999 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски, „Свети Климент“, „Света Неделя“ и „Света Петка“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 29 юли 2006 година от Тимотей, а самата тя е осветена на 28 юли 2007 година от Иларион Брегалнишки.
Личности
Родени във Вишни Атанас Георгиев, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г. Мате Митов, български революционер, деец на ВМОРО Мишо Георгиев, български хайдутин, по-късно деец на ВМОРО,Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37. през 1913 година е в четата на Петър Чаулев. Настас Митрович, майстор строител, построил „Успение Богородично“ в Тузла от 1874 до 1882 година заедно с Христо Ангелкович от ОхридГласник на Институтот за национална историја, 12, 1968, с. 161. Насто Лазаров, български учител и революционер, деец на ВМОРО
Починали във Вишни Яким Алулов (? – 1903), български войвода от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Струга