По̀двис (; ) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Горна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема).
История
На километър западно от селото е античната и средновековна крепост Градище.
В XIX век Подвис е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от средата на XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Подвиз (Podvize) е посочено като село с 19 домакинства със 78 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Подвис живеят 304 българи-християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Подвис е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Подвиз (Podviz) има 280 българи екзархисти.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Подвис:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 37 20 39 13 52 59 84 143
При избухването на Балканската война 9 души от Подвис са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Подвис е част от Бръжданска община в Кичевска околия и има 207 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Подвис като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929. След началото на Втората световна война селото попада в Италианската окупационна зона.
През септември 1943, след капитулацията на Италия и оттеглянето на италианските войски от региона, селото е овладяно от комунистически партизани. В продължение на 13 дни в училището в Подвис се преподава на местен диалект, поради което то е обявено за „първото училище на македонски език“Во селото Подвис, Кичевско: Владата го напушти, а селаните го разграбиjа првото училиште на македонски jазик, в. Фокус, петок, 15 март, 1996, броj 39, с. 8-9. В началото на октомври 1943 година комунистите са прогонени от селото. Според данни на генерал Васил Бойдев, командир на Пета българска армия по време на Втората световна война, на 16 ноември 1943 година край селата Пополжани и Подвис се завързва престрелка между албанци-националисти и „разбойници албанци“. След престрелката националистите запалват двете села, а населението бяга към Козица и Белица.Българското управление във Вардарска Македония (1941-1944). Документален сборник, Държавна агенция „Архиви“, София 2011, с. 339.
Според преброяването от 2002 година селото има 72 жители – 71 македонци и 1 сърбин.
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности Родени в Подвис Арсо Мицков (? – 1905), български революционер Дончо Мицков, български революционер Любе Настев Наумов, български революционер от ВМОРО Стоян Поппетров (1874 – 1913), български революционер и духовник, кичевски войвода на ВМОРО, игумен на Кичевския манастир Трене Томев Трайков, български революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Кичево