Гопеш

Гопеш (; или Gopeşi, ; , Гопеси) е високопланинско село в община Битоля на Северна Македония.

География Селото е разположено на 1120 m надморска височина на гористо било на планината Бигла в областта Гяваткол, на 28 km северозападно от Битоля.

История

През XIX век Гопеш е голямо влашко село в Битолска кааза, Ресенска нахия на Османската империя. Според предание, на което се позовава Стоян Романски, първоначално селото се е намирало по-ниско от мястото, където се намира в началото на ХХ век, но след турски насилия, жителите се преселили в гората, разположена по-високо в планината. Гопешани се занимавали с кираджилък и терзилък. По-късно се в селото се установяват преселници от Москополе (търговци на боя и длуги стоки), Фурка (кираджии и чобани), Николица (занаятчии, кирадижи, овчари) и други места.Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79-80.

През 1868 година Димитри Космеску открива в къщата си в Гопеш арумънско училище.Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, стр. 122. Църквата „Свето Преображение Господне“ е построена от 1871 до 1878 година. Освен нея в селото има стара църква „Свети Илия“ и нова „Свети Никола“ от 2001 година.

Според Васил Кънчов в 90-те години на XIX век Гопеш има 400 къщи власи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гопешъ има 2460 жители, всички власи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гопеши е чисто влашко (цинцарско) село в Битолската каза на Битолския санджак с 480 къщи.

Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гопеш има 2400 власи и функционират гръцко и румънско училище. След 1903 година Гопеш е едно от малкото влашки села, в които румънската идея взима връх над гръцкото влияние. Преди войните от 1912 – 1918 година румънското училище в селото е посещавано от 120 деца, а гръцкото – от 60.Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, стр. 81

В 1900 година в селото има 22 бакалници, 7 фурни, 5 касапници, 1 фотограф и 1 аптека.

В 1911 година Братя Манаки заснемат в Гопеш един от своите филми – „Румънска делегация на посещение в Гопеш“ с продължителност две минути,Романска делегација во посета на Гопеш , Македонски информациски филмски центар, посетен на 29.10.2010 който е част от филма „Румънска делегация на посещение в Македония“.

При избухването на Балканската война 9 души от Гопеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

По време на Първата световна война Гопеш е център на община в Ресенска околия, а населението му вследствие на изселване намалява до 1070 жители.

През XIX и XX век голямата част от жителите на Гопеш се изселва в различни части на днешна България, в Битоля и Скопие, в Румъния и отвъд океана в САЩ, Канада и Австралия.

Броят на преселилите се в София след средата на XIX век гопешани според някои източници е около 50 семейства, които формират основата на местната арумънска колония. През 1888 година тези преселници основават дружество „Пробуждане“ (Deshteptarea), чиято цел е да събира помощи и средства за училището в Гопеш и да се борят срещу гърцизацията на просветното дело в селото. Дружеството просъществува до 1893 – 1894 г., когато е създадено общото за всички власи дружество „Обединение“ (Unirea). През 1895 година е създадено и младежко дружество на преселниците от Гопеш – „Опора“ (Indrupaciunea).Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 56, 119, Христу, Василе. Колонията на арумъните в София, в: История на арумъните (цинцарите) в София, съставител Николай Кюркчиев, София 2002, с. 101 В България гопешани се заселват и в Плевен, Мездра, Фердинанд, Радомир, Орхание и на други места.

В 1961 година в селото има 97 жители, а в 1994 година има само трима, като всички са власи. Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено. През 2021 в селото живее 1 жител.

Личности Родени в Гопеш Александър Кошка (1873 – 1907), български революционер Георге Я. Гюламила (1845 – 1928), български търговец и общественик Георги М. Иван (1850 – 1933), български търговец Георги Янаки Доти, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44 Григор Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31 Димитър Г. Хентов (60-те години на XIX век - ?) виден български търговец, брат на Христо Хентов, и двамата преселници в София Димитър Цинцар, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46 Йоан Гюламила (1886 – 1936), български търговец и общественик Йон Арджинтяну (Янку, около 1868 – 1947), румънски публицист и историк Коста Димитров, фармацевт, завършил фармация във Виена в 1901 година Мита Лега, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48 Мицо В. Кирицов, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала АзияРозалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 17. Наум Торбов (1880 – 1952), виден български архитект Наум Янаки Диманов (Димитров), български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов, македоно-одрински опълченец в четата на Георги Попхристов Николица Македонски, войвода в Кресненско-Разложкото въстание, по-късно сръбски и турски агент Неделко Атанасов, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в СмирнаРозалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 15. Сотир Шундовски (1933 – 2002), югославски архитект Христо Станков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев Христо Г. Хентов (60-те години на XIX век - ?), виден български търговец, преселник в София Янаки Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев Янаки Кота Кузманов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов

Починали в Гопеш Лило Георгиев Цогов (? – 1918), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 11

Други От Гопеш е родът на българския журналист Георги Папакочев Цеко Торбов (1899 – 1987), виден български юрист и философ

Външни препратки Народни приказки от Гопеш, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892) Официален сайт на Община Битоля

Литература Ceară, Ilie. Gopeş, un sat istoric aromân. In: PVB, 1998, 4, p. 155-158. Erca, Gheorghe I. Comuna aromânească Gopeş. In: Études roumaines et aroumaines. Paris, 1993, II, p. 33-44. Trifunovski, Jovan, Gopes, Faculte de Philosophie de l'Universite de Skopje, Tome 10 (1957), Skopje.

Бележки

Категория:Села в община Битоля Категория:Арумънски селища