Супергероят е измислен персонаж с несравнима физическа сила, посветен на действията си в услуга на обществото.National Periodical Publications v. Empire Comics, New York Court of Appeals, 21 април 1954. Първообразът на всички супергерои Супермен дебютира през 1938 г. Оттогава истории за супергерои, от кратки епизодични приключения до дългогодишни саги, доминират в американските комикси и навлизат в другите медии. Супергерой от женски пол понякога е наричан супергероиня.

Според повечето дефиниции, не е необходимо персонажите да имат свръхчовешки сили, за да бъдат смятани за супергерои. Понякога персонажите без такива сили, но имащи много общи черти с тези на супергероите, са определяни като борци с престъпносттаPer Lawrence Journal-World: 'V for Vendetta' is S for Subversive. Jon Niccum. 17 март 2006., The Dark Knight: Batman – A NonSuper SuperheroSpotlight Comics Annual #2. Май 2002.; .

Версията от две думи на термина е запазена марка, притежавана от ДиСи Комикс и Марвел Комикс.

През 2010 в района на Сиатъл започват да се появяват истински „супергерои“, повечето от които с опит в армията или бойните изкуства, борещи се с уличната престъпност.www.thesun.co.uk

История

Думата „супергерой“ се появява за първи път през 1917 г. Предшественици на този архитип се считат митологическите персонажи като Гилгамеш, Хануман, Персей, Одисей, Голиат и полубоговете, например Херкулес. Във фолклора пример за герой е Робин Худ, чийто приключения и начин на обличане наподобяват на съвремения супергерой. Истинското вдъхновения зад героите със суперсили обаче седят „маскираните отмъстители“ от Дивия американски запад. Такива борци срещу неправдата са Отмъстителите от Сан Диего и „Плешивите дръжки“, които се борят и дори убиват престъпници, като крият самоличността си под маска.

През 1903 г. излиза пиесата „Аленото огнивче“, която дава начало на множество други книги. Те популяризират идеята за маскиран отмъстител с тайна самоличност. Скоро след тях в евтините списания от будките се появяват персонажи като Джими Дейл / Сивият тюлен (1914), Зоро (1919), Бък Роджърс (1928), Сянката (1930), Флаш Гордън (1934). В героите от комикс стриповете на вестниците също взима участие прото-супергероя. Добър пример е маскирания персонаж на Фантома (1936). Съществуват и такива, които не носят маски, но притежават суперсили – част от тях са Патаруцу (1928), Попай Моряка (1929) и Хюго Данър от романа на Фил Уайли (1930). През август 1937 г. писмо от колонките на списание „Завладяващи фантастични истории“ (Thrilling Wonder Stories) е използвана думата „супергерой“ за да се определи главния персонаж в комикс стрипа „Зарнак“ на Макс Плейстед.

През 30-те появяват и най-ранните маскирани герои със суперсили. За първи истински супергерои се счита японските Огон Бат (1931) и Принцът на Гама (ранните 30-те). Те водят началото си от „кимишибаи“ – вид театър, който съчетава живо изпълнение на история с картинки. В САЩ в типажа на супергероя попадат Магьосникът Мандрейк (1934), Олга Месмер (1937) и разбира се Супермен (1938) и Капитан Марвел (1939). С последните две имена се свързва началото на „Златната епоха на комиксите“. Точните време на тази епоха е спор на изследователи, но всички са съгласни, че появата на Супермен в списанието „Екшън комикс“ от 1938 г. бележи началото на това време. Фигурата на Супермен остава една от най-разпознаваемите и свързани с характеристиката на супергероя. Човекът от стомана дава тласък на нов тип архитип със скрита идентичност и нечовешки сили. В края на десителетието персонажът на Батман е създаден от авторите Боб Кейн и Бил Фингър.

Източници

Категория:Супергерои