Сѐлище е географски определимоПо местоположение (чрез географски координати), граници и размери. място (местност), където хора живеят заедно в трайни или временни сгради. По големина то може да има както няколко жилищни постройки при малки селища, така и стотици, и хиляди – при по-големи селища.
Известни са и праисторически пещерни селища в една или съседни пещери. Такова в България е, например, Самуилица северно от село Кунино в община Роман, област Враца.
История Селищата възникват през каменната епоха, първоначално като временни становеМеста за временно пребиваване с леки средства за подслон. на ловци и рибари. По-късно, когато хората започват да осигуряват прехраната и бита си и с отглеждане на растения и животни, създавайки наченките на икономиката, става целесъобразен уседналият живот и се появяват по необходимост и постоянни селища. Развитието на грънчарството и други занаяти, възникването и развитието на обмена и търговията дават тласък за разрастването и утвърждаването им. Поради постоянната опасност от грабителски и завоевателни набези възникват укрепени селища. Появяват се градове.
Селищата в България В отменения Закон за благоустройството на населените места от 1941 г. думата „селище“ е употребена в чл. 1 така: „Населено място по смисъла на този закон е селище от най-малко 50 дво̀рища„Дво̀рище“ е недвижим имот в района на населено място, представляващ непарцелирана земна площ (неурегулиран поземлен имот); дворно място (Речник на българския език, т. 3, стр. 605, БАН, София, 1981 г.). на едно място, застроени с жилищни сгради.“.
В действащото българско законодателство думата „селище“ няма легална дефиниция, а и не присъства в дефиницията на населено място. Тя обаче се употребява чрез нейни производни, както и пряко, в редица законови изрази като „селищна територия“, „селищната среда“, „селищни образувания“, „ваканционните селища“, „курортни селища“, „голф селищата“, „селищната структура“ и други подобни – в Закона за устройство на територията , Закона за административно-териториалното устройство на Република България Според чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България „Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището“, Закона за регионалното развитие и в други нормативни актове.
Според терминологията на Закона за устройство на територията селищата са урбанизирани територии и предназначението на поземлените имоти в тях (УПИ) може да бъде „за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други“ (чл. 8).
Видове селища в България В Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) и (ЗУТ) селищата са обособени в 2 групи.
Населени места В населените места хората са трайно уседнали: град; село – включително селища край железопътни гари и манастири, получили статут на село.
С проектопромяна в ЗУТ, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009, се дава определение за големината на градовете според броя на населението. Те се класифицират в следните групи: „много големи градове“ – с население над 400 хил. жители, „големи градове“ – с население от 100 хил. до 400 хил. жители, „средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители, „малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители и „много малки градове“ – с население под 10 хил. жители.
Селищни образувания Нямат постоянно население и служат за временно задоволяване на рекреационни, промишлени и други специфични нужди курортни курортен комплекс ваканционно селище вилна зона промишлени гара железопътна спирка промишлено селище рибарско селище минно селище язовир ВЕЦ
Други селища селище от градски тип мястечко – населено място без право на самоуправление в Централна Европа курорт паланка манастирско селище махала (самостоятелна, т.е. не е част от село) колиби кошари бараки егреци населена местност
Бележки
Външни препратки Закон за административно-териториалното устройство на Република България Закон за устройство на територията Национален регистър на населените места Единен класификатор на териториалните и административно-териториалните единици (EKATTE) Решение на МС за утвърждаване на съдържанието на Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици Класификация на териториалните единици за статистически цели в България (NUTS)