Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.
История Античност Благодарение на благоприятното си географско положение София (Сердика, Средец) става известен християнски център още от началото на IV век. През 343 година тук е свикан Сердикийският събор, който се проваля в основните си цели, но демонстрира авторитета на Сердикийската епископия.
При разделянето на Римската империя през 395 година Сердика е в границите на Източната Римска империя, но в църковно отношение остава подчинена на римския папа чрез епископа на Солун, който през 415 година получава титлата „викарий на апостолическия престол“ с юрисдикция над източните епархии на Илирик. През следващите десетилетия авторитетът на солунския епископ отслабва, като папите често пряко ръководят местните епархии. През 535 година император Юстиниан I основава епархията на Юстиниана Прима, чийто епископ малко по-късно става викарий на апостолическия престол, като Сердикийската епархия преминава под негова юрисдикция. Тази промяна изглежда предизвиква съпротивата на сердикийските епископи, чието водещо положение сред епархиите на Средиземна Дакия е отнето в полза на Юстиниана Прима.
Средновековие Около 733 година, в резултат на острия конфликт между Лъв III и римските папи, заради поддържаното от императора иконоборство, източноилирийските епархии, сред които е и Сердикийската, преминават под ръководството на константинополските патриарси, като римските папи в продължение на столетия претендират, че те трябва да им бъдат върнати. В началото на IX век Сердика е завладяна от България и съвременните изследователи предполагат, че след създаването на самостоятелна Българска църква градът е център на една от епархиите му, макар че в няколкото първични източника, изброяващи българските епархии, той не е споменат. След завладяването на североизточна България от Империята през 971 година, пребиваващият дотогава в Дръстър патриарх Дамян се установява за известно време в Средец. През следващите години Средецката епархия е подчинена на патриаршията в Преспа.
След падането на Първото българско царство през 1018 година Средецката епархия е включена в новосъздадената Охридска архиепископия. Предполага се, че след завладяването на Средец от Второто българско царство през 1195 година епархията преминава от Охридската към Търновската архиепископия, но преки сведения за нея в следващите десетилетия напълно отсъстват. Тя не е спомената в документите, свързани с унията на цар Калоян от 1204 година, което е причина за разнопосочни тълкувания – според някои автори епархията отхвърля унията, според други тя не се споменава, тъй като е подчинена на Велбъждкия митрополит, а Петър Мутафчиев дори допуска, че тя е временно закрита. Епархията се появява отново в източници от XIV век, когато има статут на митрополия и са известни имената на няколко митрополити.
Веднага след превземането на Средец от османците през 1385 година неговата епархия е подчинена на видинския митрополит, който по това време е под юрисдикцията на константинополския патриарх.
Ново време
От един ферман от 1728 година, издаден след оплакване на митрополит Анастасий Софийски става ясно, че османските служители често искали подкупи от митрополията – кафе, захар, пари и други дарове.
Епископи
Сердикийски епископи на Вселенската патриаршия Климент (I в.), ученик на св. апостол Павел (Посл. до филипяните 4:3)J.-P. Migne, Patrologia graeca. Vol. 92, 1065. Свети Терапонтий (III в.)Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. – Исторически преглед, 62, 2006, кн. 5 – 6, 164. Протоген (316 – 351) Бонос (Боноз, Боносий, последната четвърт на IV век) Юлий (споменат през 424 и 431 г.) Зосим (споменат през 458 г.)Лачев, 164 – 165. Домнион (споменат през 515 г.)Лачев, 165. Василиск (споменат през 551 г.)Лачев, 165. Тевпрепий (VI век) Леонтий (споменат около 580 г.) Феликс (споменат през 594 г.)Лачев, 165.
Софийски митрополити на Вселенската патриаршия Димитър (печат от ок. 1000 г.) Михаил (споменат ок. 1070 – 1080 г.)Лачев, 165. Никита (печат от ок. 1100 г.) Йоан (споменат в 1329 г.)Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 43 Леонтий (споменат в 1360 г.)Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25. местоблюстител Даниил ВидинскиPreiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 420. Силоаний (1455 – 1469)Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38; Лачев, 166 – 167. Силвестър (споменат в 1469 г.)Христова, Караджова, Узунова, № 128
+ Име Име Управление Забележка Години Калист Κάλλιστος споменат през май 1484Αποστολόπουλος, Δ. Ο „Ιερός κώδιξ“ του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 136. Калевит Καλεβίτης споменат в 1493 и 1497Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 138 † ? – 1503 Панкратий Παγκράτιος споменат през февруари 1515Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. – Зборник историје књижевности, 10, 1976, 259. Йеремия Ἰερεμίας споменат в 1513 - 31 декември 1522 във вселенски п. ? – 1546Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α´ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004.Tsakiris, V. Die ersten drei Amtsjahre Jeremias I. von Konstantinopel nach dem Codex Ann Arbor 215. – Orientalia Christiana Periodica, 77, 2011, 213 – 236. Нифонт Грък Νήφων споменат през юли 1528Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α´ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004, 294. и през февруари 1534 г.Ковачев, М. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. С., 1940, 17, 190, табл. ХХ. Панкратий Παγκράτιος споменат на 16 май 1534 Яков Ιάκωβος споменат на 17 август 1555 Диомидий Διομήδης споменат в 1564 и 1565Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 188, 190 Партений Παρθένιος споменат през март 1579,Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 554 януари 1580 и в 1586 Григорий Γρηγόριος споменат през април 1580Παπαδημητρίου-Δούκας, Ν. Οἱ ὁριακές διαφορές μέσα στό Ἃγιο Ὄρος κατά τήν πρώμη μεταβυζαντινή ἐποχή. – Βυζαντιακά, 22, 2002, 289. и на 6 януари 1587, починал в 1601 Йоасаф Ιωάσαφ избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията Неофит Νεόφυτος избран на 18 март 1603 Йеремия Ιερεμίας споменат в 1614Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т.2. С., 1973, 145., 1618, отстранен през 1628 Мелетий Μελέτιος избран на 23 юни 1628, отстранен през февруари 1631 в охридски а. Игнатий Ιγνάτιος избран през май 1631, временно отстранен през 1639, починал в 1650 Йезекиил Ιεζεκιήλ избран на 30 ноември 1639 – 1645 Николай Νικόλαος 1647 – 1650 местоблюстител Даниил Δανιήλ 1650 – 1670 подал оставка Мелетий Μελέτιος в 1670 получил ферман ? – 1697 Авксентий Αυξέντιος 1674 – 1676 Даниил Δανιήλ май 1676 – 1678 отстранен Авксентий Αυξέντιος 1678 – 1680 отстраненInscripțiile medievale ale României. T.1. București, 1965. №№ 454, 1179. Кирил Κύριλλος избран на 28 юли 1680 от пловдивски м. Теоклит Θεόκλητος в 1682Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 60. и в 1692Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1 – 6, II изд. Београд, 1982 – 1988, № 1964. Григорий Γρηγόριος в 1694Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 335 и в 1700 – 1701 подал оставка Анастасий Αναστάσιος 23 май 1701 – 1743 † Антим Άνθιμος май 1743 – 1754 подал оставка Йеремия Ιερεμίας 14 април 1754 – 1783 † от анкарски м. ? – 1783 Йероним Ιερώνυμος 1783 Теофан Θεοφάνης септември 1783 – 26 октомври 1822 † ? – 1822 Йоаким Ιωακείμ 22 ноември 1822 – 1830 от фанарски и ферсалски м., в янински м. ? – 1845 Паисий Παΐσιος септември 1830 – 1 април 1837 от еритрейски е., в смирненски м. 1778 – 1877 Мелетий Μελέτιος 10 април 1837 – януари 1847 по-рано лариски м., по-късно димотишки м. 1778 – 1860 Паисий Παΐσιος 7 октомври 1847 – 14 юли 1853 от смирненски м., в ефески м. 1778 – 1877 Гедеон Γεδεών 14 юли 1853 – 19 април 1861 от мраморноостровен м., мраморноостровен ? – 1877 Доротей 19 април 1861 – октомври 1872 от нишавски м., в скопски м. на Българската екзархия около 1830 – 1875 Антим Άνθιμος 27 ноември 1872 – 22 декември 1873 по-рано велешки м., в дабробосненски м. 1812 – 1884
Софийски митрополити на Българската екзархия и патриаршия + Име Управление Забележка Години Мелетий 15 октомври 1872 – 11 февруари 1883 подал оставка 1832 – 1891 Партений 12 февруари 1892 – 20 юни 1918 от велички е. 1845 – 1918 Стефан 23 март 1922 – 8 септември 1948 от маркианополски е., подал оставка 1878 – 1957 Кирил 10 май 1953 – 7 март 1971 † от пловдивски м. 1901 – 1971 Максим 4 юли 1971 – 6 ноември 2012 † от ловчански м. 1914 – 2012 Неофит 24 февруари 2013 – 13 март 2024 † от русенски м. 1945 – 2024 Даниил 30 юни 2024 – от видински м. 1972 –
Духовни околии Софийска духовна околия Самоковска духовна околия Ихтиманска духовна околия Дупнишка духовна околия Радомирска духовна околия Кюстендилска духовна околия Трънска духовна околия Годечка духовна околия
Манастири
Самоковски манастир „Покров на Пресвета Богородица“ Ресиловски манастир „Покров на Пресвета Богородица“ Драгалевски манастир „Успение на Пресвета Богородица“ Руенски манастир „Св. Иван Рилски“ Дървенишки манастир „Св. прор. Илия“ Обрадовски манастир „Св. Мина“ Бистришки манастир „Св. Петка“ Бистришки манастир „Св. праотци Йоаким и Анна“ Кремиковски манастир „Св. Георги“ Орландовски манастир „Св. Три Светители“ Владайски манастир „Св. Петка“ Мърчаевски манастир „Св. Троица“ Шумски манастир „Св. арх. Михаил“ Кокалянски манастир „Св. арх. Михаил“ Кладнишки манастир „Св. Николай“ Батулийски манастир „Св. Николай“ Клисурски манастир „Св. Петка“ Долнолозенски манастир „Св. ап. Петър и Павел“ Долнолозенски манастир „Свети Спас“ Чепински манастир „Св. Три Светители“ Дивотински манастир „Св. Троица“ Годечки манастир „Св. Дух“ Германски манастир „Св. Иван Рилски“ Гранички манастир „Св. ап. ев. Лука“ Гигински манастир „Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян“ Осеновлашки манастир „Седемте престола-Рождество Богородично“ Костинбродски манастир „Св. арх. Михаил“ Горнобогровски манастир „Св. Георги“ Долнобогровски манастир „Св. ап. Петър и Павел“ Панчаревски манастир „Св. Николай Летни“ Билински манастир „Св. арх. Михаил“ Букоровски манастир „Св. Георги“ Балшенски манастир „Св. Теодор Стратилат“ Илиянски манастир „Св. прор. Илия“ Курилски манастир „Св. Йоан Рилски“ Разбоишки манастир „Св. Богородица“ Сапаревобански манастир „Св. архидякон Стефан“ Чепърленски манастир „Св. Параскева“ Челопеченски манастир „Св. Богородица“ Елешнишки манастир „Св. Богородица“
Храмове катедрален храм „Света Неделя“, София храм „Св. Андрей Първозвани“, – София храм „Св. архангел Михаил“, с. Бистрица храм „Св. Богородица“, кв. Подуяне, София храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ (ротонда), София храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, жк. Дървеница, София храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Горубляне, София храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, кв. Панчарево храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Суходол, София храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, с. Кокаляне