Община Свиленград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

История Значителна част от общината обхваща територия, влязла в състава на съвременната българска държава при подписването на Българо-турската конвенция през 1915 г., която територия е по същество единствената дълготрайна териториална придобивка на България от Първата световна война. (Малка част от спечелената територия се намира в община Тополовград.)

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в източната част на област Хасково. С площта си от 700,315 km2 заема 4-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,65% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на запад – община Любимец; на северозапад – община Харманли; на север – община Тополовград; на изток – Турция; на юг – Република Гърция.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните разклонения на планината Сакар.

Североизточните части на общината се заемат югозападните разклонения на планината Сакар, като на 4 km североизточно от село Костур, на границата с община Тополовград се издига най-високата точка на планината и на цялата община Свиленград – връх Вишеград 856,1 m.

Югозападно от Сакар планина, на протежение от около 24 – 25 km, от северозапад на югоизток и ширина между 5 и 10 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, южно от ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле, на границата с Република Гърция се намира най-ниската точка на община Свиленград 40 m н.в.

В югозападния район на общината (част от землищата на селата Сива река и Мезек) се заемат от северните склонове на рида Гората (част от Източните Родопи). В него, югозападно от село Мезек, на границата с община Любимец е разположен връх Шейновец 703,6 m, който по погрешка се смята за най-високата точка на рида Гората.

Води От северозапад на югоизток, на протежение от около 24 – 25 km протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Свиленград в нея се вливат четири по-големи притока – реките: – Голяма река (38 km). Тя извира на 612 m н.в. в Сакар планина, на 100 m от кръстопътя Голямата звезда (община Харманли). Тече в южна посока в плитка наносна долина, на отделни места и с проломен характер. В средното си течение носи името Буюклийска река, а в долното – Канаклийска река. Влива отляво в река Марица на 48 m н.в., на 2 km югоизточно от град Свиленград. Площта на водосборния ѝ басейн е 163 km2, което представлява 0,31% от водосборния басейн на Марица; – Левченска река (44 km). Левченска река извира под името Карталдере на 730 m н.в. в Сакар планина, на 2,6 km северозападно от връх Вишеград. Тече в южна посока в тясна, на места проломна долина. След село Димитровче долината ѝ се разширява и става асиметрична със стръмни леви и полегати десни склонове. Влива отляво в река Марица на 44 m н.в., на 400 m югозападно от село Генералово. Площта на водосборния r̀ басейн е 144 km2, което представлява 0,27% от водосборния басейн на Марица] – Ченгенедере (20 km). Js извира под името Бахчадере от югозападните склонове на Сакар планина на 354 m н.в., на 1,4 km североизточно от село Мустрак, община Свиленград. Тече в южна посока в тясна долина. В миналото се е вливала отляво в река Марица на 44 m н.в., на 1,5 km югоизточно от село Генералово, но сега на 1 km преди бившето ѝ устие водите ѝ се насочват на изток в напоителен канал и се губят в обработваемите земи югозападно и южно от село Капитан Андреево. Площта на водосборния r̀ басейн е 38 km2, което представлява 0,07% от водосборния басейн на Марица] – Каламица (38 km). Река Каламица е последният приток на река Марица, вливаща се в нея на българска територия. Тя извира от югозападните склонове на Сакар планина на 458 m н.в., на 2,3 km североизточно от село Равна гора. Тече в южна посока в тясна долина. След устието на левия си приток Кабаягаджи дере на протежение около 2 km служи за граница между България и Турция, след което отново навлиза в българска територия. Влива се отляво в река Марица на 43 m н.в., на 350 m югоизточно от село Капитан Андреево. Площта на водосборния ѝ басейн е 59 km2, което представлява 0,11% от водосборния басейн на Марица.

В най-източната част на общината, по границата с Турция, на протежение от 5,4 km протича част от долното течение на река Тунджа. В нея отдясно, на турска територия се влива Карабашка река, която на територията на България протича с горното и средното си течение през селата Студена и Сладун.

Населени места

Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Варник 4 8,255 Киречлик Момково 510 30,052 ОхланлииГенералово 139 12,291 Паша кьой Мустрак 212 14,594 МустраклииДервишка могила 28 40,257 Пашово 9 13,090 Паша кьойДимитровче 193 28,330 Димитри кьой Пъстрогор 309 23,471 АладааКапитан Андреево 654 28,541 Виран теке Равна гора 28 16,859 ЕвджилерКостур 25 30,194 Кюстю кьой Райкова могила 215 21,976 Каик кьойЛевка 299 42,017 Свиленград 16797 79,686 Лисово 4 22,338 Коджа апли Сива река 161 24,798 Маточина 8 26,011 Фикел Сладун 109 35,653 Хас кьойМезек 211 36,517 Студена 405 69,536 СоуджакМихалич 28 21,975 Чернодъб 74 16,553 Кара хадърМладиново 268 31,270 Ения Щит 74 26,051 Юскюдар ОБЩО 20764 700,315 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Охланлии на с. Момково; Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Турска Левка за отделно населено място – с. Стара Левка; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хаджи кьой на с. Благунци; – преименува с. Киречлик на с. Варник; – преименува с. Паша кьой на с. Генералово; – преименува с. Димитри кьой на с. Димитровче; – преименува с. Виран теке на с. Капитан Андреево; – преименува с. Кюстю кьой на с. Костур; – преименува с. Коджа апли на с. Лисово; – преименува с. Фикел на с. Маточина; – преименува с. Ения на с. Младиново; – преименува с. Мустраклии на с. Мустрак; – преименува с. Паша кьой на с. Пашово; – преименува с. Аладаа на с. Пъстрогор; – преименува с. Евджилер на с. Равна гора; – преименува с. Каик кьой на с. Райкова могила; – преименува с. Хас кьой на с. Сладун; – преименува с. Соуджак на с. Студена; – преименува с. Кара хадър на с. Чернодъб; – преименува с. Юскюдар на с. Щит; Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – заличава селата Благунци и Стара Левка поради изселване; Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Ново село и го присъединява като квартал на гр. Свиленград.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 29 311 1946 32 169 1956 32 397 1965 30 557 1975 26 996 1985 27 159 1992 26 704 2001 25 375 2011 23 004 2021 20 764

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 23 004 19 069 316 1700 62 70 1787 100,00 82,89 1,37 7,39 0,26 0,30 7,76Свиленград 18 115 14 887 87 1524 50 54 1513 Свиленград 82,18 0,48 8,41 0,27 0,29 8,35Варник 2 0 0 0 0 Варник 0,00 0,00 0,00 0,00Генералово 157 136 7 3 6 Генералово 86,62 4,45 1,91 3,82Дервишка могила 21 21 0 0 0 0 0 Дервишка могила 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Димитровче 214 175 35 0 Димитровче 81,77 16,35 0,00Капитан Андреево 846 788 4 0 50 Капитан Андреево 93,14 0,47 0,00 5,91Костур 33 33 0 0 0 0 0 Костур 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Левка 431 375 43 0 12 Левка 87,00 9,97 0,00 2,78Лисово 3 0 0 3 0 0 0 Лисово 0,00 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00Маточина 27 27 0 0 0 0 0 Маточина 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Мезек 255 204 4 0 44 Мезек 80,00 1,56 0,00 17,25Михалич 65 65 0 0 0 0 0 Михалич 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Младиново 317 202 58 46 7 Младиново 63,72 18,29 14,51 2,20Момково 676 617 11 5 41 Момково 91,27 1,62 0,73 6,06Мустрак 227 172 34 21 0 0 0 Мустрак 75,77 14,97 9,25 0,00 0,00 0,00Пашово 15 15 0 0 0 0 0 Пашово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Пъстрогор 180 176 0 0 2 Пъстрогор 97,77 0,00 0,00 1,11Равна гора 31 12 19 0 0 0 0 Равна гора 38,70 61,29 0,00 0,00 0,00 0,00Райкова могила 257 168 0 84 Райкова могила 65,36 0,00 32,68Сива река 216 185 4 7 0 0 20 Сива река 85,64 1,85 3,24 0,00 0,00 9,25Сладун 158 122 29 6 0 Сладун 77,21 18,35 3,79 0,00Студена 557 505 0 44 7 Студена 90,66 0,00 7,89 1,25Чернодъб 95 86 7 0 0 Чернодъб 90,52 7,36 0,00 0,00Щит 106 96 7 1 Щит 90,56 6,60 0,94

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 23 004 100,00Православие 15 988 69,50Католицизъм 68 0,29Протестантство 131 0,56Ислям 177 0,76Друго 9 0,03Нямат 1283 5,57Не се самоопределят 889 3,86Непоказано 4459 19,38

Политика

Общински съвет Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019 Общ брой места 21 21 21 21 21ГЕРБ 5 7 8 17БСП за България 4Българска социалистическа партия 4 5 Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ 2 2 Местна коалиция „Заедно за Свиленград“ 3 2 Реформаторски блок 2 Живко Йорданов Желев – инициативен комитет 1 Национален фронт за спасение на България 1 БСП и коалиция 4 Коалиция за Свиленград (ВМРО – Българско национално движение, Земеделски народен съюз, Съюз на свободните демократи) 3 Национално движение за стабилност и възход 2 2 2 Ред, законност и справедливост 2 Движение за права и свободи 2 1 Демократи за силна България 2 Атака 2 Коалиция „Граждани за единство и бъдеще, Европейски Демократичен път“ (Съюз на демократичните сили, Новите лидери) 1 Коалиция „БСП и ПД Социалдемократи“ (Българска социалистическа партия, Политическо движение „Социалдемократи“) 8 Съюз на демократичните сили 3 Коалиция „Обединени земеделски сили“ 2 Съюз на свободните демократи 1 Социалдемократическа партия 1 Свободна България 1 Рома 1 Национално сдружение - Български земеделски народен съюз 1 Коалиция „ДА“ 1

Транспорт През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 21,7 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград – Капитан Андреево.

През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 156,3 km: последният участък от 23,7 km от автомагистрала Марица (от km 93,6 до km 117,3); последният участък от 25,1 km от републикански път I-8 (от km 361 до km 386,1); последният участък от 23,3 km от републикански път II-55 (от km 166,7 до km 190,0); целият участък от 3,5 km от републикански път II-80; последният участък от 7,1 km от републикански път III-505 (от km 56,7 до km 63,8); последният участък от 5,2 km от републикански път III-761 (от km 32,8 до km 38,0); началният участък от 26,3 km от републикански път III-5507 (от km 0 до km 26,3); целият участък от 34,9 km от републикански път III-5509; последният участък от 7,2 km от републикански път III-7612 (от km 14,7 до km 21,9).

Топографска карта

Източници

Външни препратки