Община Харманли се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в централната част на област Хасково. С площта си от 694,625 km2 заема 5-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на североизток – община Тополовград; на изток – община Свиленград; на югоизток – община Любимец; на юг – община Маджарово; на югозапад – община Стамболово на запад – община Хасково; на север – община Симеоновград и община Гълъбово, област Стара Загора.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.

Североизточните части на общината (около 1/2 от територията ѝ) се заемат югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Дрипчево се намира връх Картала 753,3 m – най-високата точка на общината.

Югозападно от нея, на протежение от около 25 – 26 km, от северозапад на югоизток и ширина 2 – 3 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, източно от село Бисер, на границата с община Любимец се намира най-ниската точка на община Харманли 60 m н.в.

Останалите, западни и южни части на общината се заемат от крайните североизточни ридове на Източните Родопи. Западно и югозападно от град Харманли, между долините на реките Марица на изток, Харманлийска река на север и Бисерска река на юг са разположени източните части на ниския и плосък рид Хухла. Максималната му височина в пределите на общината е връх Остър камък 347,5 m, намиращ се на 1 km източно от село Остър камък.

Южно и източно от долината на Бисерска река по границата с община Любимец е разположено ниското възвишение Градище. На 0,8 km западно от село Черна могила се намира най-високата му точка на територията на община Харманли – връх Балъктепе 322,3 m.

Крайните южни части на общината се заемат от северните склонове на източнородопския рид Гората. Югоизточно от село Орешец, там където се събират границите на трите общини – Харманли, Любимец и община Маджарово се намира най-високата точка на рида – връх Света Марина 708,6 m.

Северно от долината на Харманлийска река, землищата на селата Поляново и Преславец на територията на община Харманли се простират крайните източни части на Хасковската хълмиста област.

Води От северозапад на югоизток, на протежение от около 25 – 26 km, в тясна 2 – 3 km долина протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Харманли в нея се вливат два по-големи притока – реките: – Харманлийска река протича през общината с най-долното си течение, като западно от град Харманли образува къс пролом и североизточно от града се влива отдясно в Марица; – Бисерска река (46,2 km). Тя води началото си от западната част на рида Гората в община Стамболово. Югозападно от село Славяново навлиза в общината и до устието си тече в посока изток-североизток. В средното си течение носи името Голямата река, а след село Бисер – Бисерска река. Между селата Лешниково и Бисер образува красив пролом, след което навлиза в долината на река Марица, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборния ѝ басейн е 411,4 km2, което представлява 0,78% от водосборния басейн на Марица.

Населени места Общината се състои от 25 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Бисер 754 28,346 Инджелии Овчарово 99 35,135 КуланлииБогомил 9 - Теке, в з-щето на с. Коларово Орешец 188 28,489 КозлуджаБолярски извор 336 24,273 Бей бунар Остър камък 100 28,654 Сиври кая, Остри камъкБраница 114 37,723 Салихлер, Набожно Поляново 269 35,746 Оваджик, Фердинандово, ПолянковоБългарин 373 27,712 Сюлеменчево Преславец 151 11,383 Кьосе кьойВърбово 408 22,081 Соргунлии Рогозиново 149 27,367 ХасърлииДоситеево 334 40,152 Сюля кьой Славяново 567 40,008 Корашлии, Княз БорисовоДрипчево 10 38,051 Смирненци 167 14,743 Нова махлаИваново 285 27,793 Юнусча Харманли 16003 51,477 Изворово 194 35,955 Бунарчево Черепово 132 39,728 ГюдюлериКоларово 12 19,380 Арабаджи кьой, Коларско село Черна могила 87 24,876 Кара тепеЛешниково 74 14,932 Пандъклии Шишманово 534 27,416 ХасобасНадежден 274 13,205 Хюсеин махле ОБЩО 21623 694,625 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени през 1887 г. – заличено е с. Хайрединча поради изселване, без административен акт; Указ № 796/обн. 18.08.1894 г. – преименува с. Сюля кьой на с. Доситеево; Указ № 370/обн. 20.07.1903 г. – преименува с. Хасобас на с. Шишманово; Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Инджелии на с. Бисер; – преименува с. Теке на с. Богомил; – преименува с. Бей бунар на с. Болярски извор; – преименува с. Сюлеменчево на с. Българин; – преименува с. Соргунлии на с. Върбово; – преименува с. Юнусча на с. Иваново; – преименува с. Бунарчево на с. Изворово; – преименува с. Корашлии на с. Княз Борисово; – преименува с. Арабаджи кьой на с. Коларско село; – преименува с. Пандъклии на с. Лешниково; – преименува с. Салихлер на с. Набожно; – преименува с. Хюсеин махле (Хаджи Хюсеин махле) на с. Надежден; – преименува с. Куланлии (Коюнлии) на с. Овчарово; – преименува с. Козлуджа на с. Орешец; – преименува с. Сиври кая на с. Остри камък; – преименува с. Кьосе кьой на р. Марица (Кьосе кьой-Маришко) на с. Преславец; – преименува с. Хасърлии на с. Рогозиново; – преименува с. Оваджик (Българско Оваджик) на с. Фердинандово; – преименува с. Гюдюлери на с. Черепово; – преименува с. Кара тепе на с. Черна могила; през 1934 г. – преименувано е с. Коларско село на с. Коларово без административен акт; МЗ № 9159/обн. 05.01.1946 г. – преименува с. Княз Борисово на с. Славяново; МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Полянково; Указ № 3/обн. 11.01.1950 г. – преименува с. Нова махла на с. Смирненци; Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Набожно на с. Браница; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Остри камък на с. Остър камък; – осъвременява името на с. Полянково на с. Поляново.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 32 177 1946 34 322 1956 35 587 1965 34 288 1975 33 991 1985 33 046 1992 31 029 2001 27 547 2011 24 947 2021 21 623

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 24 947 18 393 2383 2145 67 129 1830 100,00 73,72 9,55 8,59 0,26 0,51 7,33Харманли 18 589 13 941 1411 1691 50 109 1387 Харманли 74,99 7,59 9,09 0,26 0,58 7,46Бисер 852 810 27 0 12 Бисер 95,07 3,16 0,00 1,40Богомил 13 13 0 0 0 0 0 Богомил 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Болярски извор 298 58 11 226 1 Болярски извор 19,46 3,92 75,83 0,33Браница 137 99 0 29 8 Браница 72,26 0,00 21,16 5,83Българин 404 296 78 18 0 0 12 Българин 73,26 19,30 4,45 0,00 0,00 2,97Върбово 435 170 239 21 1 Върбово 39,08 54,94 4,82 0,22Доситеево 309 275 34 0 0 0 0 Доситеево 88,99 11,00 0,00 0,00 0,00 0,00Дрипчево 30 30 0 0 0 0 0 Дрипчево 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Иваново 354 6 Иваново 1,69Изворово 267 208 6 51 1 Изворово 77,90 2,24 19,10 0,37Коларово 18 18 0 0 0 0 0 Коларово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Лешниково 110 110 0 0 0 0 0 Лешниково 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Надежден 239 74 163 0 1 Надежден 30,96 68,20 0,00 0,41Овчарово 163 156 0 4 2 Овчарово 95,70 0,00 2,45 1,22Орешец 268 227 26 7 4 Орешец 87,30 9,70 2,61 1,49Остър камък 120 103 0 15 Остър камък 85,83 0,00 12,50Поляново 295 259 0 22 4 0 10 Поляново 87,79 0,00 7,45 1,35 0,00 3,38Преславец 152 124 27 0 0 Преславец 81,57 17,76 0,00 0,00Рогозиново 153 153 0 0 0 0 0 Рогозиново 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Славяново 731 513 70 23 0 7 118 Славяново 70,17 9,57 3,14 0,00 0,95 16,14Смирненци 191 175 0 11 Смирненци 91,62 0,00 5,75Черепово 186 133 49 0 1 Черепово 71,50 26,34 0,00 0,53Черна могила 108 105 3 0 0 0 0 Черна могила 97,22 2,77 0,00 0,00 0,00 0,00Шишманово 525 25 255 0 240 Шишманово 4,76 48,57 0,00 45,71

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 24 947 100,00Православие 15 572 62,42Католицизъм 70 0,28Протестантство 146 0,58Ислям 1601 6,41Друго 34 0,13Нямат 719 2,88Не се самоопределят 1192 4,77Непоказано 5613 22,49

Транспорт През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 20,4 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.

През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 162 km: участък от 31,9 km от автомагистрала Марица (от km 54,1 до km 86,0); участък от 23,3 km от Републикански път I-8 (от km 324,6 до km 347,9); участък от 13,6 km от Републикански път II-55 (от km 153,1 до km 166,7); последният участък от 29,1 km от Републикански път II-76 (от km 38,1 до km 67,2); участък от 11,6 km от Републикански път III-505 (от km 34,7 до km 46,3); последният участък от 6,1 km от Републикански път III-554 (от km 64,6 до km 70,7); началният участък от 26,5 km от Републикански път III-808 (от km 0 до km 26,5); последният участък от 13,3 km от Републикански път III-809 (от km 9 до km 22,3); началният участък от 6,6 km от Републикански път III-7604 (от km 0 до km 6,6).

Топографска карта

Източници

Външни препратки