Община Върбица е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 456,803 km2 е 2-рата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Велики Преслав; на изток – община Смядово; на юг – община Сунгурларе, област Бургас; на югозапад – община Котел, област Сливен; на запад – община Омуртаг, област Търговище; на северозапад – община Търговище, област Търговище.
Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Източния Предбалкан и източна Стара планина (в южните райони на общината се простират северните ѝ склонове). На изток от Върбишкия проход са разположени част от северните склонове на Върбишка планина. На 2 km източно от прохода, на границата с община Сунгурларе се намира най-високата точка на планина – връх Калето 898,6 m. Западно от прохода са простират крайните североизточни части на Котленска планина. В нея, на границата с община Котел се издига най-високият връх на община Върбица – Каракус 1045,6 m.
На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от южните склонове на Преславска планина (част от Източния Предбалкан). В нея, на границата с община Велики Преслав се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m. Югоизточно от пролома на територията на община Върбица е разположена югозападната част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е 576 m и е разположена също на границата с община Велики Преслав. Между двете планини, в пролома на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Върбица – 140 m н.в.
Между Върбишка и Котленска планина на юг и Преславска и Драгоевска планина на север и североизток под формата на голям триъгълник се простира източната част на историко-географската област Герлово.
Води Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която протича през нея от запад на североизток с част от горното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Менгишево и след 5 km влива водите си в големия язовир Тича (7-и по големина в България с площ от 18,7 km2). След като изтече от него, образува красив пролом между Преславска и Драгоевска планина и напуска пределите на община Върбица. На нейна територия тя получава три по-големи притока, които се вливат в язовира. – Герила (21 km). Тя води началото си под името Дигудере от източната част на Котленска планина, на 838 m н.в., на около 2 km южно от връх Инджебурун (1000 m). До град Върбица тече в североизточна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След като напусне града продължава на север в широка алувиална долина в историко-географската област Герлово и се влива отдясно в река Голяма Камчия на 186 m н.в., на 300 m югозападно от село Кьолмен. При високи води на „язовир Тича“ устието ѝ се залива и реката се влива в язовира. Площта на водосборния ѝ басейн е 95 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Камчия. – Драгановска река (Вардунско дере) – протича през общината с най-долното си течение и се влива отляво в язовир Тича западно от село Ловец; – Елешница (30 km). Реката води началото си от западната част на Върбишка планина, на около 300 m южно от връх Мандрабунар (1000 m), в непосредствена близост до Върбишкия проход. В началото тече на юг, а след това на североизток, като проломява Върбишка планина в дълбока и залесена долина. При село Бяла река навлиза в най-източната част на историко-географската област Герлово и на 1,4 km северно от село Тушовица се влива в югоизточния ръкав на язовир Тича. Площта на водосборния ѝ басейн е 179 km2, което представлява 3,3% от водосборния басейн на река Камчия.
Населени места Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Божурово 241 9,989 Маломир 430 11,412 СофуларБяла река 973 65,850 Ак дереМенгишево 289 10,432 Кьопек кьойВърбица 2395 75,801 Урбиче, УрбисаМетодиево 251 23,916 Чауш кьойИваново 350 26,311 Хуйвен Нова Бяла река 504 28,128 Йени ак дереКонево 232 9,978 Бекирлие Станянци 412 7,330 Дургджа кьойКрайгорци 138 10,260 Абдулрахманлар Сушина 280 80,515 ЧулфаКьолмен 42 6,021 Гюлемен, Кьолемен, Гьолмен, Кьоле Татар Тушовица 504 61,638 ТушовцаЛовец 284 14,743 Хасаново, ЕвдокияЧернооково 399 14,659 Карагьозлер
Административно-териториални промени Указ № 271/обн. 11.12.1898 г. – преименува с. Хуйвен на с. Иваново; Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Чауш кьой (Чаушово) на с. Методиево; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гюлемен на с. Кьолемен; – преименува с. Софулар на с. Маломир; – преименува с. Чулфа на с. Сушина; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара Демир на с. Виница; – преименува с. Хасаново на с. Евдокия; – преименува с. Бекирлие на с. Конево; – преименува с. Абдулрахманлар на с. Крайгорци; – преименува с. Кьопек кьой на с. Менгишево; – преименува с. Юллер на с. Староселка; – преименува с. Дураджа кьой (Дураджак) на с. Станянци; – преименува с. Карагьозлер на с. Чернооково; МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Евдокия на с. Ловец; Указ № 31/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Чернооково) за отделно населено място – с. Божурово; през 1965 г. – уточнено е името на с. Кьолемен на с. Кьолмен без административен акт; Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава селата Виница и Староселка поради изселване (при строежа на язовир „Тича“); Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Тушовца на с. Тушовица; Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Върбица за гр. Върбица.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Година на преброяване Численост 1934 15 561 1946 17 161 1956 15 026 1965 14 744 1975 14 116 1985 13 594 1992 11 841 2001 11 249 2011 10 391 2021 7724
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Неотговорили Общо 10 391 919 5597 2434 675 220 546 100.00 8.84 53.86 23.42 6.49 2.11 5.25Върбица 3325 559 828 1841 9 32 56 Върбица 16.81 24.90 55.36 0.27 0.96 1.68Бяла река 1181 895 86 24 Бяла река 75.78 7.28 2.03Тушовица 851 3 823 23 0 Тушовица 0.35 96.70 2.70 0.00Чернооково 577 4 546 0 22 Чернооково 0.69 94.62 0.00 3.81Нова Бяла река 565 12 67 0 328 6 152 Нова Бяла река 2.12 11.85 0.00 58.05 1.06 26.90Станянци 559 519 0 36 Станянци 92.86 0.00 6.44Иваново 489 133 225 117 12 Иваново 27.19 46.01 23.92 2.45Маломир 489 53 68 13 74 Маломир 10.83 13.90 2.65 15.13Менгишево 458 38 125 186 80 Менгишево 8.29 27.29 40.61 17.46Ловец 403 41 207 141 0 12 2 Ловец 10.17 51.36 34.98 0.00 2.97 0.49Методиево 393 12 355 26 0 0 0 Методиево 3.05 90.33 6.61 0.00 0.00 0.00Сушина 319 8 255 0 0 4 52 Сушина 2.50 79.93 0.00 0.00 1.25 16.30Конево 254 34 215 0 3 2 Конево 13.38 84.64 0.00 1.18 0.78Божурово 242 194 22 24 Божурово 80.16 9.09 9.91Крайгорци 206 0 196 0 0 0 10 Крайгорци 0.00 95.14 0.00 0.00 0.00 4.85Кьолмен 80 79 0 0 0 Кьолмен 98.75 0.00 0.00 0.00
Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 10 391 100.00Православие 793 7.63Католицизъм 10 0.09Протестантство 575 5.53Ислям 7001 67.37Друго 6 0.05Нямат 91 0.87Не се самоопределят 925 8.90Непоказано 990 9.52
Промишленост Община Върбица е типична полупланинска селска община. Основната икономическа активност е свързана с дърводобива, дървообработката, шивашката промишленост, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и търговията.
Дървообработващата сфера е представена от малки банцигарници и работилници, които работят предимно като подизпълнители. През последните години не се отчита ръст в дърводобива. Залесителните дейности са в размер на 350 дка гори – основно широколистни видове.
Туризъм Община Върбица има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки.
Водещите сред тях са курортен комплекс „Върбишки проход“ с минерална вода с доказани лечебни качества за стомашно-чревните заболявания; красивата природа; значителният рекреативен потенциал на привлекателните водни площи на язовир „Тича“. Много добра база е създадена в курортния комплекс, който се намира на 5 км южно от гр. Върбица, богата на горска растителност предлага различни условия за отдих. Изградената материална база в к.к. „Върбишки проход“ е с възможен капацитет за общо 1690 легла.
През последните години се забелязва тенденция на изоставяне на създадената материална база, която не се поддържа и непрекъснато се руши, не се посещава от туристи и почиващи. Изоставени и разграбени са почивните бази и бунгалата, резултат от безстопанствеността на общината. От 1998 г. функционират само туристическата хижа и почивният дом към болницата в гр. Шумен.
Друга зона за отдих на територията на общината е при язовир „Тича“, където материалната база е около 550 легла, но нейното състояние също не е добро.
Селско стопанство Община Върбица обхваща територията на 18 землища, на две от които, с. Виница и с. Староселка, след завиряването на язовир „Тича“ населението беше изселено, а селищата останаха под водата. Поради полупланинския характер на терена на общината и голямата разпокъсаност на парцелите, след настъпилите промени в селското стопанство, през последните години значителен дял от земеделските земи не се обработват и пустеят. В този отрасъл основно са застъпени зърнено-фуражните култури – пшеница, ечемик, царевица и други. Налага се тенденция за утвърждаване в района на дела на техническите култури в рамките на 6500 – 7000 дка. Основни представители тук са слънчогледът, тютюн ориенталски, тикви за семе, кориандър и други. Според конюнктурата на пазара за различните години в структурата на растениевъдните култури са застъпвани още: главесто зеле, краставици корнишони, захарно цвекло, домати, пипер и други. Основно растениевъдният сектор е насочен главно към осигуряване фуражния баланс на животновъдството в района.
В община Върбица разпространение имат светлосивите и сиви горски почви от IV и V категория. На отделни масиви в с. Методиево, Иваново и Маломир на малки участъци има и III категория земеделски имоти.
В южната част на землището на общината в района на селата Тушовица, Бяла река, Нова Бяла река, гр. Върбица, Чернооково, Крайгорци, Сушина Ловец имат дял и земите от VII – X категория, площите на които се считат като неподходящи и неефективни за нуждите на селското стопанство. На такива площи земеделското производство не е рентабилно, добивите са много ниски. За тях са подходящи етерично-маслените култури, като лавандулата, която в определени периоди е заемала значителни площи, достигайки през 1980–те години 1500 дка.
Природните дадености на района позволяват отглеждането и на трайни насаждения – сливи, вишни, малини и други. В областта на растениевъдството, това е и вярната посока на развитие за района, в съчетание с фуражопроизводството и дребното зеленчукопроизводство, което ще доведе до повишаването на заетостта, чрез създаването на нови условия за работа.