Община Симеоновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на област Хасково. С площта си от 222,941 km2 заема 10-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 4,03% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на юг – община Харманли; на югозапад – община Хасково; на запад – община Димитровград; на северозапад – община Опан, област Стара Загора; на север – община Гълъбово, област Стара Загора;

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, крайните югоизточни части на Горнотракийската низина и крайните северозападни разклонения на планината Сакар.

Източните части на общината се заемат от крайните северозападни разклонения на планината Сакар, като на около 3 km югоизточно от село Тянево височината ѝ достига до 271,2 m.

В северните и северозападни райони на общината се простират крайните югоизточни, хълмисти части на Горнотракийската низина. Югоизточно от Симеоновград, в коритото на река Марица, на границата с община Харманли се намира най-ниската точка на община Симеоновград – 74 m н.в.

В югозападния район на общината се заема от най-североизточните части на Хасковската хълмиста област. На 3 km югозападно от село Константиново, на границата с община Хасково се намира най-високата точка на община Симеоновград – 312 m н.в.

Води През средата на общината, до град Симеоновград на изток, а след него – на юг, на протежение от около 14 – 15 km протича част от средното течение на река Марица. Тук тя получава отляво големия си приток река Сазлийка, която протича през община Симеоновград с най-долното си течение на протежение от около 10 km покрай селата Пясъчево, Калугерово и Навъсен. Преди вливането си в Марица отляво в нея се влива Главанска река (28 km). Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 m н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 m, община Гълъбово). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар, като между селата Помощник и Дряново се нарича Чарганлия. След Дряново завива на югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица. Площта на водосборния ѝ басейн е 81 km2, което представлява 2,5% от водосборния басейн на Сазлийка. Водите ѝ се използват за напояване: язовири „Чаирдере“, „Ташлъдере“ (на левия ѝ приток Ташлъдере) и „Дряново“.

Населени места Общината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Дряново 102 23,283 Свирково 386 30,575 ДюдюкчелииКалугерово 235 11,713 Мусаче теке Симеоновград 6027 77,159 Сеймен, МарицаКонстантиново 229 20,346 Юренджик Троян 175 16,850 СмавлииНавъсен 181 14,667 Сурут Тянево 296 21,321 Садъ кьой, СимеоновоПясъчево 69 7,027 Кум кьой ОБЩО 7700 222,941 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Приказ № 40/обн. 20.04.1884 г. – преименува с. Садъ кьой с. Симеоново; Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Юнюз бюкю с. Йорданово; – преименува с. Мусаче теке с. Калугерово; – преименува с. Юренджик (Малко Юренджи) с. Константиново; – преименува с. Сурут (Сорут) с. Навъсен; – преименува с. Кум кьой с. Пясъчево; – преименува с. Дюдюкчелии с. Свирково; – преименува с. Юсмавлии с. Троян; между 1910 и 1920 г. – преименувано е гар.с. Гара Търново-Сеймен на гар.с. Гара Златен дол без административен акт; – преименувано е с. Търново (Тръново) на с. Златен дол без административен акт; Указ № 402/обн. 18.07.1929 г. – признава с. Сеймен за гр. Сеймен и го преименува на гр. Симеоновград; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува гар.с. Гара Златен дол на гар.с. Гара Злати дол; – преименува с. Златен дол на с. Злати дол; МЗ № 2917/обн. 16.01.1943 г. – заличава с. Злати дол и го присъединява като квартал на гар.с. Гара Злати дол; МЗ № 3389 ІІ/обн. 22.10.1947 г. – обединява гр. Симеоновград и гар.с. Гара Злати дол в едно ново населено място – гр. Марица; Указ № 3/обн. 11.01.1950 г. – заличава с. Йорданово и го присъединява като квартал на гр. Марица; – преименува с. Симеоново с. Тянево; Указ № 2521/обн. 20.11.1981 г. – възстановява старото име на гр. Марица на гр. Симеоновград.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 13 277 1946 14 593 1956 13 949 1965 14 476 1975 13 921 1985 12 868 1992 11 949 2001 10 638 2011 8755 2021 7700

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 8755 6194 51 1480 13 47 970 100.00 70,74 0,58 16,90 0,14 0,53 11,07Симеоновград 6712 4651 49 1392 12 37 571 Симеоновград 69,29 0,73 20,73 0,17 0,55 8,50Дряново 164 152 8 0 4 0 Дряново 92,68 4,87 0,00 2,43 0,00Калугерово 300 261 0 8 0 0 31 Калугерово 87,00 0,00 2,66 0,00 0,00 10,33Константиново 255 243 7 0 2 Константиново 95,29 2,74 0,00 0,78Навъсен 261 259 0 0 Навъсен 99,23 0,00 0,00Пясъчево 115 108 0 0 4 3 Пясъчево 93,91 0,00 0,00 3,47 2,72Свирково 408 244 0 0 163 Свирково 59,80 0,00 0,00 39,95Троян 243 152 0 0 0 0 91 Троян 62,55 0,00 0,00 0,00 0,00 37,44Тянево 297 124 0 64 0 0 109 Тянево 41,75 0,00 21,54 0,00 0,00 36,70

Транспорт През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 27,8 km. В югозападната част на общината, по долината на река Марица, на протежение от 14,3 km – участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград; През средата на общината, от север на юг, на протежение от 13,5 km – последният участък от трасето на жп линията Нова Загора – Симеоновград.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 46,9 km: последният участък от 5,2 km от Републикански път III-503 (от km 24,3 до km 29,5); участък от 21,4 km от Републикански път III-554 (от km 45,2 до km 64,6); последният участък от 4,7 km от Републикански път III-663 (от km 51,3 до km 56,0); последният участък от 7,8 km от Републикански път III-7604 (от km 6,6 до km 14,4); последният участък от 7,8 km от Републикански път III-8007 (от km 16,9 до km 24,7).

Топографска карта

Източници

Външни препратки