Винсент Вилем ван Гог (, 1853 – 1890) е нидерландски художник, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност – автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Самоубива се на 37 години, като се предполага, че е имал психически проблеми. Приживе остава непризнат, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж, Франция са изложени 71 от неговите произведения. През 1973 г. в Холандия е открит музей, посветен изцяло на неговото изкуство и който разполага с най-богатата колекция от негови картини.
Ван Гог е подписвал само картините, които считал достатъчно завършени за да бъдат предложени на купувач, като е изписвал малкото си име „Винсент“.Van Gogh Experts
Една от най-известните му творби е „Слънчогледите“ (1888, Арл).
Биография Младост Винсент ван Гог е вторият син на пастора от нидерландската реформирана църква Теодорус ван Гог (1822 – 1885) и дъщерята на книговезец Анна Корнелия Карбентус (1819 – 1907). Първото дете в семейството се ражда мъртво и носи същото име Винсент. Майката така и не успява да приеме втория си син с очакваната любов както първородния. Винсент има двама братя и три сестри: Ана Корнелия, Теодорус (Тео), Елизабет Хуберта, Вилхелмина Якоба и Корнелиус Винсент ван Гог. От 1861 г. до 1864 г. посещава селското училище в Цундерт и после се премества в интерната на Ян Провили в Цевенберген, където учи основно френски, английски и немски, и прави първите си опити в рисуването. През 1866 – 68 г. е ученик в интерната в Тилбург.
През 1869 г. Ван Гог започва обучение в хагския филиал на парижката фирма за търговия с произведения на изкуството Goupil & Cie, в която чичо му Сент е съсобственик. Той живее под наем в Хага и поддържа интензивни отношения с роднините на баща си. Тъй като ръководителят на филиала е много доволен от ученика си, Ван Гог е преместен през 1873 г. с отлични препоръки в по-големия лондонски филиал. След едно посещение при родителите си, междувременно преместили се в Хелворт, Северен Брабант, той заминава за Париж. Поразен е от колекциите картини на Лувъра и от видяното по други изложби. Връща се в Лондон и наема стая в квартал Брикстън в един пансион. Хазяйка му е южнофранцузойката Урсула Лойер, която живее с дъщеря си Йожени и поддържа една ранна форма на детска градина. През свободното си време той посещава музеите в града и изучава картините на Томас Гейнсбъроу (Thomas Gainsborough, 1727 – 1788), Джошуа Рейнолдс (Sir Joshua Reynolds, 1723 г. – 1792 г.), Джон Констабъл (John Constable, 1776 – 1837) и Джоузеф Търнър (Joseph Mallord William Turner, 1775 – 1851). Под тяхно влияние Ван Гог прави поредица от рисунки с градски мотиви.
През лятото на 1874 г. прекарва кратка отпуска при родителите си, на които за пръв път прави впечатление промяната в характера на сина им. Веселата и оптимистична настройка към живота е отстъпила на едно сериозно и вглъбено състояние. Ван Гог разказва на родителите си за нещастното си влюбване в дъщерята на хазяйката си. Връща се в Лондон със сестра си Ана, която иска да си търси работа там. Те сменят квартирата, но настроението на Ван Гог не се подобрява. Той започва да се занимава интензивно с Библията и издейства през октомври 1874 г. да бъде преместен в парижкия филиал на Goupil & Cie. Тъй като преместването не донася промяна, в края на годината той пътува още веднъж до Лондон, а през май 1875 г. се установява окончателно в главната квартира на фирмата. Тук пред клиентите и колегите си прави крайно лошо впечатление с радикалните си виждания за изкуството, които са със силен религиозен оттенък.
В началото на 1876 г. се сменя собственикът на фирмата. Основните виждания за изкуството на новите собственици и тези на Ван Гог се оказват несъвместими и той напуска през април 1876 г. Още веднъж се връща в Англия. В частното училище на пастор Стоукс в Рамсгейт, а по-късно в Айлуърт, той получава място като помощник-учител по френски, немски и аритметика срещу безплатна храна и нощувка, но без заплата. Едно зле платено място намира при методисткия свещеник Джоунс като учител и помощник-проповедник. Неговата първа проповед, държана с изключително въодушевление през ноември 1876 г., бележи неговото безкомпромисно обръщане към евангелието. Същевременно се засилва и интересът му към рисуването. След коледната отпуска при родителите му, междувременно преместили се в Етен, те успяват да го склонят да не се връща повече в Англия.
Следва едно тримесечно пребиваване в Дордрехт, където Ван Гог работи като помощник в една книжарница. През пролетта на 1877 г., след уговорка с родителите си, той заминава за Амстердам, за да се подготви за приемните изпити в теологическия факултет. Живее при чичо си Йоханес и се обучава по латински, гръцки и теология. Тъй като уроците са му много трудни и той е на мнение, че много от теологичните формалности при разпространяването на християнската вяра сред хората са излишни, спира усилията си да следва теология. Вместо това през юли 1878 г. пътува до Брюксел и посещава тримесечен семинар за непрофесионални проповедници, но на заключителния изпит е определен като неподходящ. От декември 1878 г. живее в Боринаж, южнобелгийска област за добив на каменни въглища, където хората живеят в крайна нищета. В началото се установява в Патюраж дьо Мон, по-късно живее във Вамс и Кюсмес. Помага на болни и чете на миньорите от Библията. Тъй като е на мнение, че няма право да живее при по-добри условия от тези на неговите довереници, раздава всичко, което има на нуждаещите се, и до юли 1880 г. живее в страхотна мизерия. Появяват се много рисунки на миньори и на обстановката, в която работят. Макар брат му Теодорус, междувременно преуспяващ търговец на картини в Париж, да не е съгласен с начина му на живот, от лятото на 1880 г. започва да му изпраща пари да живее. През есента на 1880 г. Винсент ван Гог решава окончателно, че ще стане художник.
Нидерландия
През октомври Ван Гог започва половингодишно обучение по анатомични рисунки и перспективно рисуване в брюкселската Академия за изящни изкуства. През април 1881 г. се връща при родителите си в Етен. През лятната ваканция ги посещава братовчедка му Кий Фос. Плануваното от седмици посещение приключва внезапно и Кий отпътува със сина си за Амстердам, тъй като Ван Гог се влюбва в нея и се стига до опити за сближаване от негова страна, на които тя не отвръща. За да избяга от упреците на семейството си, той посещава чичо си – художника Антон Мауве (1838 – 1888) в Хага и го моли да го подпомогне в усилията му да стане художник. Той го посвещава в техниката на акварела и му подарява необходимите материали. Обратно в Етен възникват поредица акварели, рисунки и първи маслени платна. Той пътува декември 1881 г. до Амстердам в напразен опит да срещне братовчедка си повторно. От януари 1882 г. е вече в Хага и се обучава интензивно при чичо си Мауве. Обучението прекъсва рязко през март, тъй като Мауве, по стара традиция, настоява Ван Гог да тренира способностите си с рисунки на гипсови модели, последният обаче е на мнение, че единствено рисуване сред природата и на живи модели може да го обогати.
Чичо му Корнелис Маринус ван Гог – търговец на произведения на изкуството, поръчва при него 12 изгледа от Хага с перо и туш за магазина си. Ван Гог се запознава с проститутката Класина Мария Хоорник, наричана от него Сиен, с която живее повече от година и през това време тя му позира многократно. През лятото се връща в ателието на Мауве. Занимава се с техниката на маслената живопис и с проблеми на теорията на цветовете. Палитрата му през целия му нидерландски период е с тъмни, землисти цветове.
За да се посвети изцяло на живописта, се разделя със Сиен, основната роля за което изиграва едно посещение на брат му Теодорус, и се премества в севернонидерландската провинция Дренте, в торфеното селище Хогевен. Самотната шир го потиска и очарова същевременно.
Смазан от самотата, той се връща през декември при родителите си в Нюнен, където остава до ноември 1885 г. През това време рисува почти 200 картини. Ван Гог наема ателие до къщата на баща си, където изпълнява и поръчката на един златар – Чарлс Херманс от Айндховен, който поискал да украси трапезарията си с шест картини. От октомври 1884 г. има и няколко художници аматьори от Айндховен като ученици. Една афера със съседката му Маргот Бегеман приключва след опит за самоубийство от страна на младата жена. Мъката навлиза на 26 март 1885 г. трайно в къщата на семейство Ван Гог със смъртта на бащата и смазва художника психически.
През април в лицето на „Селяни, ядещи картофи“ се появява неговият шедьовър от нидерландския период. Във витрината на търговеца на бои г-н Льор от Хага са изложени за пръв път творби на Ван Гог. През ноември 1885 г. се мести в Антверпен, където участва в приемните изпити в училището по изящни изкуства (École des Beaux-Arts). Тъй като междувременно парижкият художествен живот е забелязал Ван Гог, той решава да взема уроци в парижкото ателие на Фернан Кормон и напуска Антверпен преди обявяването през март 1886 г. на резултатите от изпитите – отрицателни за него. Никога повече не се връща в Белгия и Нидерландия.
Париж Чак след пристигането си уведомява брат си Теодорус за намерението си да се установи в Париж и той го приема в и без това тясното си жилище. По това време Теодорус е ръководител на една от галериите на фирмата Boussod & Valadon, наследницата на фирмата Goupil & Cie. Без да се бави, Ван Гог започва обучението си в ателието на Кормон, където се запознава с колегите си Анри дьо Тулуз-Лотрек (Henri Marie Raymond de Toulouse-Lautrec, 1864 – 1901) и Емил Бернар (Emile Bernard, 1868 – 1941). Чрез брат си влиза в контакт с импресионизма и с най-важните му представители: Пиер-Огюст Реноар (Pierre-Auguste Renoir, 1841 – 1919), Камий Писаро (Jacob Camille Pissarro, 1830 – 1903), Едгар Дега (Edgar Degas, 1834 – 1917), Пол Синяк (Paul Signac, 1863 – 1935), Алфред Сисле (Alfred Sisley, 1839 – 1899), Клод Моне (Claude Monet, 1840 – 1926) и Жорж Сьора (Georges Seurat, 1859 – 1891). Впоследствие пътищата на тези художници се разделят и като „чисти“ импресионисти остават от тази група само Писаро и Моне.
Под тяхно влияние неговата землисто-тъмна палитра изсветлява и става по-слънчева. През следващите две години той рисува повече от 200 картини с мотиви от градския живот в Париж, Сена и околностите. Освен това рисува и множество автопортрети, даващи храна на поколения психиатри за изключително разнообразни анализи, отчасти откровено безсмислени.
Централно място за срещи на импресионистите, освен магазинчето на търговеца на художествени материали Жулиен Танги, е Кафе дьо Тамборин на булевард дьо Клиши, с чиято собственичка Агостина Сегатори Ван Гог има афера и на която прави портрет. Заедно с колеги той излага трайно работите си в кафенето. Единият от художниците е Пол Гоген (Paul Gauguin, 1848 – 1903), който преди това е живял в Понт Авен. Гоген, който е със същия тип тежък и несговорчив характер като Ван Гог, отхвърля импресионизма като творческа заблуда, но хвали произведенията на Ван Гог като „честно и истинско изкуство“ и предрича, че „светът ще говори за неговите картини“.