Ангел Димитров е български революционер от Македония, участник в Кримската война (1853 – 1856), Сръбско-турската война (1876), в Българското опълчение (1877 – 1878) и в Сръбско-българската война (1885).
Биография Роден е в 1814 година в битолското село Драгош, по това време в Османската империя, днес в Северна Македония. Там се жени, ражда му се дъщеря, но поради турските насилия се налага да емигрира.
От 1953 до 1956 година участва като доброволец в Кримската война, записвайки се в българския волонтирски батальон. Участва в боевете за защита на Севастопол, след това в овладяването на Кавказ.
В 1876 година е доброволец в Сръбско-турската война. Четник е на Ильо войвода. Участва в боевете на Кадъбоазкия проход (21 – 27 юни) под общата команда на майор Н. А. Киреев заедно с четите на Филип Тотю и Панайот Хитов. След реорганизацията на доброволческите чети в Сърбия участва в руско-българската доброволческа бригада на полковник Медведовски и е един от героите, сражавали се при Гредетин.
През Руско-турската война се записва в Българското опълчение. Сражава се при Стара Загора, Шипка, Шейново и други места. Награден е с Георгиевски кръст IV степен.
След Освобождението остава в Княжество България.
След Съединението на Източна Румелия и Княжество България и последвалото сръбско нахлуване в България Ангел Димитриев отново се записва доброволец и участва в Сръбско-българската война с видинската доброволческа чета.
Назначават го за пазач на паметника на загиналите в битката при село Смърдан през януари 1878 година румънски воини.
Ангел Димитров не забравя родното си място и прави опит да се завърне там, но отново е преследван и прогонен от турците.
Убит е с голяма жестокост в нощта на 19 срещу 20 юли 1896 година в къщичката на пазача. Извършителите и мотивите за убийството остават неизвестни.
Бележки
Категория:Български опълченци от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Хора от община Битоля Категория:Български имигранти от Македония във Видин Категория:Починали в област Видин