Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до края на април 1945 година като фактически орган на левия революционен терор.Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 107 – 108 ISBN 978-954-28-0236-5 Освен процесите на Върховните, Специалните и Отделните състави в София, в административните области на България също се организират процеси.
В Горно-Джумайска област съдът заседава в Горна Джумая, Неврокоп, Разлог и Свети Врач. Общият брой на подсъдимите е 331 души.
Горна Джумая и околията В Горна Джумая и околията заседанията на тъй наречения „Народен съд“ започват на 23 април 1945 година в салона на читалището. Народен обвинител е Ангел Велев. Председател е Михаил Димитров, членове са Георги Мадолев, Дончо Лисийски, Ефтим (Евтим) Пандурски, Саша Маркова (Александра Шарланджиева) и Спас Бароковски. Ефтим Пандурски е неграмотен и подписва 128-те присъди на Първи горноджумайски състав, от които 38 – смъртни, с отпечатък от своя палец.
Разгледани са обвиненията срещу 112 подсъдими. На смърт са осъдени 40 души. Повечето от тях вече са избити без съд и присъда още преди организирането на съда, а в обвинителния акт е записано, че са в неизвестност. Осъдени на доживотен строг тъмничен затвор са 23 души, на 15 години строг тъмничен затвор – 11 души, на 12 години строг тъмничен затвор – 1 човек, на 10 години строг тъмничен затвор – 13 души, на 5 години, 3 години, 2 години и на 1 година са осъдени общо 13 души. Условно на 1 година са осъдени седмина, а напълно оправдани са само четирима.
Неврокоп и околията Заседанията започват на 25 март 1945 година. Народен обвинител е Атанас Стайков. Сред обвиняемите са известни дейци на ВМРО от времето преди 1934 година, когато е забранена, офицери и полицаи, началници на учреждения, кметове и кметски наместници.
В Неврокоп и околията, присъединени към територията на Царство България през Балканските войни, ВМРО има силно влияние, а опитът на БКП да го ограничи чрез създаването на ВМРО (обединена) е несполучлив. В началото на Втората световна война политическото влияние на компартията в района не е осезаемо, а подготовката за въоръжена борба е бавна. В края на 1943 година има само 7 комунистически дейци, издирвани от полицията, а в навечерието на 9 септември 1944 година, дори при променената обстановка, броят ми не надхвърля 40. Първият съдебен процес срещу дейци на БКП е през пролетта на 1943 година (30 подсъдими), през есента са арестувани още 24, но са осъдени само 6 души на различни срокове затвор. По това време са арестувани и 16 души от две села. В така наречената „въоръжена борба“ в региона загиват всичко 8 души, от които само 2 са убити като нелегални, а останалите 6 почиват в затвора.
След Деветосептемврийския преврат броят на обвинените от „Народния съд“ според различните сведения варира от 51 до 62 души, като са известни имената на 15 души, убити предварително без съд и присъда на 5 октомври 1944 година, когато дори не е обявена Наредбата-закон за Народния съд. Решенията кои да бъдат арестувани, кои убити и кои оставени за процеса са на комитета на компартията въз основа на общите нареждания на по-горното ръководство.
На 15 март 1945 година Народният съд в Неврокоп осъжда 62 души. На смърт са осъдени 27 души – от тях 15 са предварително убити, а 12 са присъстващи на процеса. На доживотен строг тъмничен затвор са осъдени 23 души, на 15 години строг тъмничен затвор – 4 души, на 10 години строг тъмничен затвор – 2 души, на 5 години строг тъмничен затвор – 6 души.
По политическа принадлежност всички убити са членували във ВМРО.
Разлог и околията В Разлог и околията народен обвинител е Атанас Стайков. Председател на съдебния състав е Васил Шишков, членове са Георги Пръжаров, Георги Лазаров, Кръстю Андонов и Иван Гулев, секретар – Георги Фарфаров.
На 24 февруари 1945 година са произнесени присъдите. На смърт са осъдени 37 души. Осъдени на доживотен строг тъмничен затвор са 35 души, на 15 години строг тъмничен затвор – 6 души, на 10 години строг тъмничен затвор – 2 души, на 5 години – 6 души, на 1 година условно – 4 души. Оправдани са двама души, а на един обвиняем е снето обвинението.
Свети Врач и околията Заседанията на съда започват на 5 февруари 1945 година. Народен обвинител е Борис Цветков. Председател е Иван Узунов, членове – Иван Делев, Никола Хаджимитов, Илия Ставрев и Петър Ролев, секретар – Георги Фарфаров. Подсъдимите са 55 души, включително от Петрич и околията. Осем души от обвиняемите се водят „в неизвестност“.
Свети Врач е най-малкият околийски център в Горно-Джумайска област и броят на ръководителите на служби не е голям. Те са сред подсъдимите: кметовете на Свети Врач и Петрич, околийският управител и околийският началник на полицията, директорът на гимназията, както и бившите полицаи, полицейски агенти, жандармеристи. Подсъдими са и хора, обвинени, че са дружели с местната власт. Край града се строи железопътна линия от Осемнадесета трудова дружина, ръководителите ѝ: капитан, подпоручик, фелдфебел и подофицер, са привлечени като обвиняеми. Двама свещеници от Българската православна църква – също.
Бележки
Категория:Състави на Народния съд Категория:История на Благоевград