Тодор (Тоду) Ставрев Боряр е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Тодор Боряр е роден в 1875 година в българо-влашкото македонско градче Крушево, в Османската империя, днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО в 1899 година, в която вече членуват баща му и братята му. Участва в снабдяването с оръжие под ръководството на учителя Петър Ацев. В градската чета, ръководена от Вангю Макшут, Ставрев се занимава със събиране на материали за снабдяване на четите, приемане на нови хора в организацията и наказване на недисциплинирани членове.
През лятото на 1903 година взема участие в Илинденско-Преображенското въстание в Крушево с I отряд, под командването на Андрей Димов Докурчев. Ставрев оглавява отряд от 20 души, с който действа по прочистването на града от османски войски и се занимава с поправка на оръжието.
При османското настъпление участва в голямото сражение на Плочи с отряда на Докурчев. При отстъплението на въстаниците, Ставрев с няколко четници се връща в града и там се сражават, след което се укриват. След четири дена се предава заедно с брат си и баща си, наречен от турците „топджията“, защото двамата изработили черешовия топ на въстаниците. Лежат три месеца, след което са освободени.
След освобождението си продължава да се занимава с революционна дейност, под ръководството на Макшут, до Младотурската революция в 1908 година. При обезоръжителната акция на младотурците в 1910 година е арестуван след предателство на Глигур В. Пърдишикла.
На 30 март 1950 година, като жител на Крушево, подава молба за илинденска пенсия. Свидетели са му Никола Шапарданов, подписан като Никола Здравески Шапардан и Велко Костов Ангелов, подписан като Велко К. Анђелески.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Крушево Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия