Обогатяването на храните е процес, при който в хранителните продукти се добавят едно или повече естествени вещества, най-често микроелементи.
Причини Нередовното или нездравословно хранене се счита за един от факторите за дефицит на микронутриенти. Понякога инфлацията кара бедните семейства да консумират лесно достъпни храни като хляб, ориз или царевица. Високият процент на урбанизация води до по-голяма консумация на преработени храни, закуските и безалкохолните напитки – богати на захари – често са по-евтини от здравословните храни.
Метод Редовна практика е добавянето на по-големи количества микроелементи от съдържащите се първоначално в храната. Например пшеницата губи част от микроелементите си при преработката. По този начин хранителната индустрия компенсира загубените хранителни вещества. От друга страна, се добавят жизненоважни елементи към редовно консумирана храна, които човек няма как лесно да си набави по друг начин.
Счита се, че започва към 20-те години на XX век в Европа и Северна Америка с добавянето на микроелементи към солта, млякото и маргарина. В тези региони много болести, свързани с недоимък на микроелементи, като рахит и пелагра, намаляват.
Примери Добавяне на йод към готварската сол. Добавяне на желязо към зърнената закуска. Добавяне на калций към заместителите на млечните продукти. Добавяне на витамини A и D към маргарина. Добавяне на цинк към енергийни или протеинови блокчета.
Обогатяването на храните не замества нуждата от разнообразно хранене, но осигурява достатъчни условия за хора с ограничен достъп до разнообразна диета, както и за хора с по-високи хранителни нужди като бременни, деца и страдащи от хронични болести. Обогатяването на храната допринася за няколко от целите за устойчиво развитие.
Източници
Категория:Хранене