Места (, Нестос) е река в Южна България, област Благоевград и Северна Гърция, област Източна Македония и Тракия.Енциклопедия България/т.4/Изд. Българска академия на науките/София, 1984 г. Стари имена на реката, използвани през древността са Нестос, Несос и Местос. Образува се от сливането на реките Черна Места (лява съставяща) и Бела Места (дясна съставяща), на 941 m н.в., на 2,5 km североизточно от град Якоруда. Дължината на реката е 273 km, от които на българска територия 126 km, което ѝ отрежда 20-о място сред българските реки. След изграждането на големия язовир Черешовско езеро на гръцка територия дължината на реката се намалява на 246 km. Влива се чрез делта в Егейско море на територията на Гърция в огромен лиман, на няколко километра източно от курортното селище Керамоти.Keramoti, най-хубавият плаж на Балканите Реката отводнява югоизточните склонове на Рила, източните склонове на планините Пирин и Славянка, западните и югозападните склонове на Западните Родопи и северните и североизточните склонове на планините Боздаг и Чалдаг в Гърция.
Географска характеристика Извор, течение, устие Извори Река Места се образува от сливането на реките Бела и Черна Места над град Якоруда. За условно начало е приет изворът на десния ѝ приток Бела Места на 2240 m надморска височина. Намира се над езерото Грънчар в Източна Рила и има координати 42°07’10". Водите от извора и тези, изтичащи от езерото Грънчар се сливат в река Грънчарница, която преди да се влее в Бела Места приема няколко притока. Левите са малките рекички Ропалица, Янчовата река и Казанишката река (Джендемдере), а десен приток е Баненската река.В повечето източници за начало се приема река Ропалица, която води началото си от Ропалишките езера Черна Места води началото си от 2620 m надморска височина и извира от Източна Рила под имената Раждавица и Софаница (Софандере).
Поречие Преди сливането си реките Бела Места и Черна Места текат през дълбоки речни долини със стръмни брегове, като наклонът им постепенно намалява до 30‰ при град Якоруда. Склоновете на долините им са стръмни и скалисти с наклон около 30° – 40°. Дъната им са тесни, като на места се разширяват до 60 – 80 m. Коритата им са каменисти, а дъната – чакълесто-каменисти. При събирането на двете реки североизточно от град Якоруда долината на Места се разширява до 300 – 400 m, склоновете продължават да са стръмни, а коритото се разширява до 12 – 15 m. Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион № 7 „Източни Балкани“.
След сливането на притоците Черна Места и Бела Места, река Места има по-полегати брегове, по които расте предимно широколистна растителност и течението ѝ е с югозападно направление. При Якоруда напречният профил на реката е все още тесен и дълбок, а след града долината се разширява до около 600 m. Със спускането на юг растителността по бреговете ѝ става значително по-рядка, залесеността намалява, а към село Дагоново теренът вече е силно обезлесен. Склоновете се прорязват от голям брой дерета, които при устията си формират наносни конуси. Ширината на коритото достига 20 – 25 m, а дъното се променя в чакълесто-песъчливо, изпъстрено с множество заоблени камъни.
По-надолу, при вливането на река Беличка (Белишка) долината на Места се разширява до около 1500 m и посоката ѝ става югоизточна. В тази част от поречието надлъжният наклон на коритото на реката е около 9‰. След вливането в нея и на Бабешка река долината силно се стеснява, склоновете ѝ отново стават стръмни, залесени с храстовидна растителност, като само по околните била се издигат малки иглолистни гори. В района на село Елешница и град Добринище реката образува серия от красиви меандри.
След като приеме десния си приток Безбожка река, Места прорязва западния склон на родопския рид Дъбраш, където образува дългия, тесен и живописен пролом Момина клисура. Тук реката става тясна и дълбока, а наклонът на склоновете ѝ, обрасли със смес от иглолистни и нискостеблени гори, достига до 45°. Надлъжният ѝ наклон е 3 – 8‰ и постепенно намалява до 3‰ при вливането на Костена река. Дълбочината ѝ е около 0,8 m, като на някои места достига и до 1 m, а дъното запазва същия чакълесто-песъчлив характер.
След като излезе от пролома Места навлиза от север в Гоцеделчевската котловина, намираща се на 500 – 600 m н.в. Тук тя образува множество ръкави. Напречният профил на долината става трапецовиден, а склоновете ѝ – полегати с наклон от 10 – 15°. Долината се разширява до около 3 – 4 km, като реката тече в източната ѝ част на котловината и образува широки речни тераси. Дъното се променя и преминава в песъчливо-глинесто. Реката запазва този си характер до навлизането ѝ в гръцка територия.
На 2 km южно от село Годешево Места напуска пределите на България и през Хаджидимовския пролом навлиза в Гърция. Близо 100 km река Места продължава в югоизточна посока в дълбока, на места каньоновидна долина, слабо населена и гъсто залесена. Формира два дълбоки пролома – първият е между Родопите и планината Боздаг, а вторият – между планините Чалдаг и Руян. В първия пролом на реката са построени два последователни язовира: Черешовско езеро (най-големият в Гърция и един от най-големите в Европа) и Оленско езеро.
Устие След гръцкото село Статмос (югозападно от Ксанти) реката навлиза в Беломорската низина. Влива се в Егейско море срещу остров Тасос, като образува обширна делта. Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена, като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.
Водосборен басейн, граници, притоци
Водосборният басейн на река Места е част от Западнобеломорския район, обхващащ освен нейния басейн, и този на река Струма. Реката протича в югозападната част на България в район, признат като най-силната вододайна зона на страната. Места с нейния водосбор от 2767 km2 заема 20% от площта и 32,6% от оттока на този район. Спрямо общите показатели за България водосборният басейн на Места покрива 2,49% от площта и формира 6,5% от общия воден отток на страната. Данните говорят, че тази зона е един от богатите на водни ресурси райони на България. Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион № 7 „Източни Балкани“. Водосборният басейн на реката е с най-голяма средна надморска височина измежду реките в България. Средната ѝ надморска височина в българската част е 1318 m.
Вододелни граници на водосборния басейн Вододелните граници на водосборния басейн на река Места са следните:
От западния край на бившата делта на реката вододелът се изкачва на север в планината Чалдаг до най-високия ѝ връх Мунчино (1298 m), слиза от нея на северозапад и продължава на запад по билото на планината Боздаг (2232 m). Южно от село Волак завива на север и южно от село Беслен, община Хаджидимово достига до българска територия. От там вододелът следи на запад българо-гръцката граница и през планината Стъргач достига до източната част на планината Славянка. След това границата на вододела завива на север, пресича Парилската седловина и проследява цялото главно било на Пирин на север-северозапад до седловината Предела. От седловината завива на североизток по билото на Югозападна Рила и достига до връх Черна поляна (2716 m) в Средния дял на Рила. В целия този описан участък водосборният басейн на Места граничи на югозапад, запад и северозапад с водосборния басейн на река Струма и по-конкретно с някои нейни леви притоци – Пиринска Бистрица, Санданска Бистрица, Влахинската река, Градевската река, Благоевградска Бистрица и Рилската река.
На север водосборният басейн на Места има къса граница с водосборния басейн на река Искър, като вододелът следи най-високата част на Рила от връх Карааланица до връх Налбант (2639 m) на изток и от там на север до връх Маришки Чал (2785 m).
От връх Маришки Чал започва границата с водосборния басейн на река Марица и с водосборните басейни на няколко нейни десни притоци – Ибър, Стара река, Крива река, Яденица, Чепинска река, Въча и Арда. Вододелът следи на изток до връх Белмекен (2627 m) най-високата част на Източна Рила. От върха границата рязко завива на юг, спуска се до Аврамовата седловина и от там продължава на югоизток по билото на Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи до връх Виденица (1652 m). От върха вододелът завива на юг и след 3 km достига до българо-гръцката граница северозападно от село Буйново. Продължава на изток, а западно от Смолян – на югоизток, като следи държавната граница с Гърция по билата на Переликско-Преспанския дял и Ардинския дял на Западните Родопи и достига до връх Циганско градище (1827 m).
От връх Циганско градище вододелът се спуска на юг по склоновете на Родопите, преминава през най-високата част на планината Руян (част от Родопите) и достига до левите ръкави на бившата делта на Места. В този участък водосборният басейн на Места граничи с водосборния басейн на река Върба (Скечанска река), вливаща се директно в Бяло море (Егейско море).
Притоци Притоците на река Места водят началото си от най-високите български планини – Рила, Пирин и Западните Родопи. Тя има около 30 по-големи и около 20 по-малки притоци, най-големият от които е река Доспат, която се влива в Места на гръцка територия. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
→ Черна Места ← Бела Места ← Грамадна река → Конарска река ← Чесна ← Джебре → Гниле ← Якорудищница ← Белишка река → Бабешка река ← Изток ← Ръждавица → Златарица ← Добринишка река ← Безбожка река ← Осиковица (Лушинска река) → Ванчово дере → Садруле → Гостунско дере → Осеновско дере → Дубрачко дере ← Дръшандере (Безводица) → Граднишка река ← Ретиже → Раздолско дере ← Лъкинска река → Требеш ← Каменица ← Костена река → Колевица → Бялата река → Осиковска река ← Брезнишка река (Туфча) → Седишко дере → Янковско дере ← Сушица (Неврокопска река) → Канина ← Гулувишка река → Реката ← Топлица ← Лялево дере → Чавдардере ← Мътница ← Перишко дере → Бистрица ← Тепленско дере → Селския дол ← Бесленски дол ← Джамбазки дол ← Ракишко дере → Дупекдере → Скендере → Бабински дол → Дупелски дол (по границата с Гърция) ← Ахладомилиас (в Гърция) ← Милорема (в Гърция) → Доспат (най-голям приток, в България и Гърция) → Куру (в Гърция) → Памайр (в Гърция) → Муздем (в Гърция)
Климат Поречието на Места се характеризира с голямо климатично разнообразие – в горното ѝ течение климатът е умереноконтинентален, в средното – преходен, а в долното течение – средиземноморски. Температури – Температурният режим в района се обуславя главно от надморската височина, а голямата денивелация от извора до устието предполага и голямо температурно разнообразие. Долината на реката около град Гоце Делчев се характеризира с мека зима и средни температури около 0 °C за януари и 20 – 21 °C за юни. Котловините и долините по средното течение на реката и около Разлог имат по-студена зима. Средните температури за януари са минус 1 – 2 °C, а за юни – 16 – 20 °C. Зимата е най-продължителна във високите части от поречието на реката и трае от 5 до 7 месеца, в зависимост от надморската височина. При най-силните студове температурата тук не пада под -26 °C, а в най-големите горещини може да достигне до 30 – 35 °C. Валежи – Най-обилни сезонни валежи се наблюдават през зимата, като достигат най-високите си стойности през месец февруари. Средногодишното количество на валежите се покачва от 150 – 175 mm в долното течение на реката, минава през 600 – 650 mm в района на Разлог и достига до 1200 mm във високопланинските части от водосбора, попадащи в Рила и Пирин. Средногодишната стойност на валежите по поречието на Места е 534 mm. Снежната покривка е сравнително краткотрайна – 150 – 200 дни във високопланинските части и достига максимална дебелина над 100 – 150 cm.