Минзуха̀р (Crocus) е род многогодишни растения от семейство Перуникови (Iridaceae). Включва 240 вида разпространени от Средиземноморието до Централна Азия, с вторично разпространение в Северна Америка.Crocus – The Plant List // Посетен на 27.02.2020. Много от видовете са култивирани.
Морфология Стъблото е скъсено в многогодишна грудколуковица, като развива ефемероиден цветонос. Грудколуковицата е със свивателни корени, които при изсъхване я придърпват надолу във влажната почва през есента. Листата са линейни, плоски, с горна и долна повърхност. Характерен отличителен белег е бялата ивица по дължината на листа от горната му страна. Цъфтежът е кратък, от късната зима до края на пролетта, или през късната есен. Съцветието е скъсен монохазий, който развива 1 – 4 цвята. Околоцветникът е прост (перигон, без различими чашка и венче), сраснал в дълга тръбица, към отвора разделен на големи оцветени сегменти. Оцветяването на перигонните сегменти е специфично за всеки вид, като преобладават сините, белите и жълтите багри. Тичинките са 3, прашниците са дълги, разпукващи се по дължината, жълти или бели, рядко с черни петна. Стълбчето завършва с дялове (стилодии), които се различават при различните видове. Плодът е триделна кутийка, която се разпуква по шевовете. Семената са дребни, закръглени до цилиндрично-удължени, при много видове с мастен израстък (карункула), който е приспособление за разпространение с помощта на мравки (мирмекохория). Морфологичните белези за разпознаване са основно структурата на грудколуковицата, оцветяването на перигона и прашниците, оцветяването и формата на стилодиите.
Видове В българската флора се срещат 15 вида. Пролетните видове в България са 2 (с разнообразие в оцветяването на перигона), есенните са 3 (с основно синьо оцветяване на перигона). При ревизия на видовете в България е изключен видът Crocus biflorus, и на негово място са включени други 4 вида. Видът Crocus reticulatus е заменен от други 2 вида.
По съвременните представи, в българската природа се срещат следните видове:
Адамовиден минзухар (Crocus adamioides) Александров минзухар (Crocus alexandri) Златистоцветен минзухар (Crocus chrysanthus) Дунавски минзухар (Crocus danubensis)
Жълт минзухар (Crocus flavus) Хойфелов минзухар (Crocus heuffelianus) Оливиеров минзухар (Crocus olivieri) Паласов минзухар (Crocus pallasii) Бял минзухар (Crocus pallidus) Красив минзухар (Crocus pulchellus) Ранджеловичов минзухар (Crocus randjeloviciorum) Ибрахимов минзухар (Crocus speciosus subsp. ibrahimii) Томасиниев минзухар (Crocus tommasinianus) Пъстър минзухар (Crocus variegatus) Планински минзухар (Crocus veluchensis)
Промишлено култивиран в България е: Crocus sativus – шафранов минзухар, шафран
Други На минзухарите са наречени улици в кварталите „Лозенец“ () и „Горубляне“ () в София.
Източници
Категория:Защитени лечебни растения Категория:Цветя