Община Стара Загора се намира в Южна България, съставна община в област Стара Загора.

География Положение, големина Общината е разположена в централната част на област Стара Загора. С площта си от 1063,418 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 20,62% от територията на областта, 7-ата по площ и 5-а по население община в България. Границите ѝ са следните: на север – община Казанлък, община Мъглиж, община Николаево и община Гурково; на изток – община Нова Загора (област Сливен); на югоизток – община Раднево и община Опан; на юг – община Димитровград (област Хасково); на югозапад – община Чирпан; на запад – община Братя Даскалови.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина (Старозагорското поле) и Сърнена Средна гора.

Северните и северозападните части на община Стара Загора се заемат от южните полегати склонове на Сърнена Средна гора. На около 6 km северно от село Дълбоки, на границата с община Николаево се намира най-високата ѝ точка – връх Морулей 895,2 m.

Южно от Сърнена Средна гора се простира широкото и равно Старозагорското поле, с надморска височина 150 – 170 m, което обхваща източните, югоизточните и южните части на общината. В него южно от село Козаревец, на границата с община Димитровград се намира най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Води Основна водна артерия на община Стара Загора е река Сазлийка (145 km, ляв приток на Марица), която протича през нея с горното си течение. Тя води началото си от 651 m н.в. под името Топлиците на 1,5 km югозападно от връх Руя (812 m) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно завива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Старозагорското поле. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Старозагорското поле коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, минава покрай селата Калояновец, Петрово, Памукчии и Бъдеще и североизточно от последното навлиза в община Раднево. На територията на община Стара Загора река Сазлийка получава три по-големи притока: – Чаталка (десен), влива се в нея югоизточно от село Елхово; – Азмака (ляв, 25 km). Тя води началото си от извор-чешма в югоизточната част на село Кирилово, на 265 m н.в. Тече в посока изток-югоизток в плитка долина с малък надлъжен наклон. Източно от село Загоре навлиза в община Раднево и след около 5 km се влива отляво в река Сазлийка на 138 m н.в., на 700 m северозападно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборния ѝ басейн е 152 km2, което представлява 4,7% от водосборния басейн на Сазлийка. – Бедечка (ляв, 34 km). Тя извира под името Чакмадере на 649 m н.в. от Сърнена Средна гора, на 1,5 km северозападно от село Борилово. До шосето Стара Загора – Казанлък тече на изток в сравнително плитка асиметрична долина със стръмни десни склонове. След това завива на юг и в дълбока проломна долина достига до Стара Загора. След града завива на югоизток, навлиза в Старозагорското поле, където коритото ѝ изцяло е коригирано с водозащитни диги. Югоизточно от село Могила навлиза в община Раднево и след около 3 km се влива отляво в река Сазлийка на 135 m н.в., на 700 m северно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборния ѝ басейн е 143 km2, което представлява 4,4% от водосборния басейн на Сазлийка.

Населени места Общината се състои от 52 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Арнаутито 270 22,129 Малко Кадиево 218 9,548 Бенковски 97 14,462 Дуванджизлии Михайлово 271 23,680 Гьок палаБогомилово 1557 14,305 Теке Могила 719 11,067 Борилово 431 23,497 Хамзалари Ново село 136 10,582 ЯнаклариБорово 61 9,646 Чираджии Оряховица 649 44,883 Братя Кунчеви 885 34,074 Черково Остра могила 151 28,005 Ада тепеБъдеще 349 16,440 Ахиево Памукчии 295 12,845 Воденичарово 50 7,756 Дермен махле Петрово 276 14,502 Скендерлии, АлександровоГорно Ботево 854 27,025 Шамлии, Горно Ботьово, Дуванджии, Малък Соколец, Соколец Плоска могила 265 7,703 ЧиталииДълбоки 1160 55,219 Подслон 145 5,072 Кара бунар, ЦарьовоЕленино 523 9,769 Карагитлии Преславен 606 18,241 ГюрюджииЕлхово 138 17,539 Пряпорец 208 18,002 БараклариЗагоре 762 17,196 Ахърито, Оборито Пшеничево 196 11,997 Голямо Дуванджии, СоколовоЗмейово 567 39,667 Дервент Пъстрово 40 44,056 АлагюнКазанка 117 37,807 Ракитница 497 20,360 Калитиново 659 7,054 Джуранлии Руманя 59 9,792 СмавлииКалояновец 890 25,629 Джамбазите Самуилово 140 19,416 Саръ СмаилКирилово 625 27,018 Ашик сенеклии, Свети Кирилово, Кирилметодиево Сладък кладенец 99 26,548 Шекер бунарКозаревец 122 18,964 Явузларе, Кечилер махле Стара Загора 122 536 85,786 Колена 304 23,630 Старозагорски бани 412 - в з-щето на с. СулицаЛовец 138 16,034 Авзжи Дуванджии, Ловеч Стрелец 137 12,246 ТалашманлииЛозен 124 20,362 Балаклии, Руда Сулица 219 12,908 СонгурлареЛюляк 71 22,718 Нова махла Хан Аспарухово 1201 14,407 Чавла кьой, Цар Аспарух, СтамовоЛясково 181 19,580 Пъндаклии, Лесково Християново 424 12,286 МислимитоМаджерито 568 12,290 Хрищени 1720 34,895 Малка Верея 809 14,781 Кара Верлер Яворово 282 31,165 Чохлаково

Административно-териториални промени Указ № 89/обн. 15.02.1893 г. – обединява селата Суютлии и Араб махле в едно ново населено място – с. Белчево; Указ № 91/обн. 18.02.1893 г. – преименува с. Ашик сенеклии на с. Свети Кирилово; Указ № 343/обн. 13.04.1894 г. – преименува с. Балаклии на с. Лозен; Указ № 308/обн. 14.09.1897 г. – преименува с. Чавла кьой на с. Цар Аспарух; Указ № 294/обн. 12.10.1900 г. – преименува с. Гьок пала на с. Михайлово; Указ № 73/обн. 23.01.1901 г. – преименува с. Дервент на с. Змейово; Указ № 103/обн. 25.03.1902 г. – преименува с. Кара бунар на с. Царьово; Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Скендерлии на с. Александрово; – преименува с. Дуванджизлии на с. Бенковски; – преименува с. Теке на с. Богомилово; – преименува с. Хамзалари на с. Борилово; – преименува с. Чираджии на с. Борово; – преименува с. Ахиево на с. Бъдеще; – преименува с. Дермен махле на с. Воденичарово; – преименува с. Шамлии на с. Горно Ботьово; – преименува с. Кутлуджа на с. Дъбрави; – преименува с. Карагитлии на с. Еленино; – преименува с. Айдънлии на с. Зора; – преименува с. Джуранлии на с. Калитиново; – преименува с. Янузларе (Кечилер махле) на с. Козаревец; – преименува с. Муратлии на с. Кольо Ганчово; – преименува с. Пъндаклии на с. Лесково; – преименува с. Авджи Дуванджии на с. Ловеч; – преименува с. Кара Верлер (Кара Ферлер) на с. Малка Верея; – преименува с. Янаклари на с. Ново село; – преименува с. Ахърито на с. Оборито; – преименува с. Ада тепе на с. Остра могила; – преименува с. Чаталии на с. Плоска могила; – преименува с. Гюрюджии на с. Преславен; – преименува с. Бараклари на с. Пряпорец; – преименува с. Алагюн на с. Пъстрово; – преименува с. Смавлии на с. Руманя; – преименува с. Саръ Смаил на с. Самуилово; – преименува с. Шекер бунар на с. Сладък кладенец; – преименува с. Малко Дуванджии на с. Соколец; – преименува с. Голямо Дуванджии на с. Соколово; – преименува с. Талашманлии на с. Стрелец; – преименува с. Сонгурларе на с. Сулица; – преименува с. Мислимито (Мислими) на с. Християново; – преименува с. Чохлаково на с. Яворово; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Джамбазите на с. Калояновец; МЗ № 1639/обн. 23.06.1939 г. – заличава с. Белчево и възстановява кварталите му Суютлии и Араб махле като отделни населени места като ги преименува съответно на с. Воднянка и с. Чернево; МЗ № 2875/обн. 15.11.1940 г. – заличава с. Соколец и го присъединява като квартал на с. Горно Ботьово; между 1946 и 1956 г. – осъвременено е името на с. Горно Ботьово на с. Горно Ботево без административен акт; – осъвременено е името на с. Дъбрави на с. Дъбрава без административен акт; – осъвременено е името на с. Кольо Ганчово на с. Колю Ганчево без административен акт; Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Ловеч на с. Ловец; – преименува с. Александрово на с. Петрово; – преименува с. Царьово на с. Подслон; – преименува с. Цар Аспарухово на с. Стамово; Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Лозен на с. Руда; Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Голямо Кадиево и го присъединява като квартал на с. Оборито; Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Оборито на с. Загоре; – преименува с. Соколово на с. Пшеничево; Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Свети Кирилово на с. Кирилметодиево; Указ № 91/обн. 02.03.1951 г. – обединява селата Воднянка и Чернево в едно ново населено място – с. Ракитница; Указ № 163/обн. 12.07.1955 г. – признава н.м. Старозагорски минерални бани за отделно населено място – с. Старозагорски бани; Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – обединява селата Подслон, Руманя и Черково в едно ново населено място – с. Братя Кунчеви; Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава селата Дъбрава, Зора и Колю Ганчево и ги присъединява като квартали на гр. Стара Загора; Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Нова махла на с. Люляк; Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – отделя кварталите Подслон и Руманя от с. Братя Кунчеви и ги възстановява като отделни населени места – с. Подслон и с. Руманя; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Лесково на с. Лясково; Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Кирилметодиево на с. Кирилово; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дълбоки и община Калояново и присъединява включените в състава им населени места към община Стара Загора; Указ № 3/обн. 19.01.1993 г. – преименува с. Стамово на с. Хан Аспарухово; Указ № 486/обн. 05.12.1997 г. – възстановява старото име на с. Руда на с. Лозен; Указ № 45/обн. 23.03.2001 г. – отделя с. Пъстрово и неговото землище от община Братя Даскалови, област Стара Загора и го присъединява към община Стара Загора; Указ № 1/обн. 18.01.2013 г. – отделя с. Яворово и неговото землище от община Чирпан, област Стара Загора и го присъединява към община Стара Загора.

Население Численост Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):