Община Омуртаг е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Търговище.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в южната част на област Търговище. С площта си от 400,831 km2 заема 4-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 14,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на запад – община Антоново; на север – община Търговище; на изток – община Върбица, област Шумен; на юг – община Котел, област Сливен.
Природни ресурси Релеф Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.
В югозападните части на община Омуртаг се простират северните разклонения на Лиса планина. В нея, на границата с община Котел, на около 3 km югоизточно от село Птичево се намира най-високата точка на община Омуртаг – 845,8 m.
Районите на общината, разположени северно от планината се заемат от хълмистата историко-географска област Сланник, в която се намира и административният център на общината – град Омуртаг.
Цялата източна половина на общината е със слабо хълмист, на места равнинен релеф и попада изцяло в историко-географската област Герлово. В нея, на около 3 km югоизточно от село Церовище, на границата с община Върбица, в коритото на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Омуртаг – 203 m н.в.
Води Западната част на общината (около 1/3 от територията ѝ) се отводнява към Дунавския водосборен басейн, а централната и източната – към Черноморския водосборен басейн. Към Дунавския водосборен басейн принадлежи най-горното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, която е десен приток на Янтра, а тя – десен приток на Дунав). Тя извира на 654 m н.в. от Лиса планина, на 300 m западно от село Горско село. До вливането си в югоизточната част на южния ръкъв на язовир „Ястребино“ тече на север, а 2 km преди навлизането си в язовира – на запад. Неин основен приток е река Казълдере (22 km). Река Казълдере извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай, община Антоново. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича Републикански път I-4 и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е 63 km2, което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.
В югоизточната част на община Омуртаг, през историко-географската област Герлово, на протежение около 15 km протича част от горното течение на река Голяма Камчия, лява съставяща на река Камчия, която директно принадлежи към Черноморския водосборен басейн. В пределите на общината тя получава предимно малки леви притоци, водещи началото си от Лиса планина и от по-високо разположената историко-географска област Сланник и отводнява около 2/3 от територията на община Омуртаг.
Населени места Общината се състои от 42 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Беломорци 561 12,084 Мечикчилер Кестеново 200 6,488 Ени махлеБългараново 133 6,010 Кадемлер Козма Презвитер 404 12,141 Кара чулфаларВеликденче 278 4,462 Байрамлъ кьой Красноселци 149 8,696 КилиджилирВеличка 298 6,541 Вели бей кьой Могилец 315 6,333 ВелетлерВеренци 306 11,612 Садъклар, Веринци Обител 465 12,181 Текелер кябирВеселец 85 6,584 Яйджилар Омуртаг 5266 23,639 Осман пазарВисок 216 7,640 Османлар Панайот Хитово 186 10,573 Айляз КъръларВрани кон 572 13,538 Кара атлар Паничино 109 10,960 ЧанакчиларГолямо Църквище 202 5,162 Текелер сагър Петрино 96 6,234 ЧикръкчиларГорна Хубавка 258 16,225 Плъстина 459 14,509 МутафларГорно Козарево 150 8,034 Ефрас кечилер Птичево 139 17,653 Кушлу кьойГорно Новково 166 7,213 Хас кестане, Горно Крумово Пъдарино 375 18,645 ПадърларГорско село 100 9,436 Даа кьой Първан 189 5,376 БашларДолна Хубавка 170 5,678 Хюсеинлер, Хубавка Росица 13 4,222 ТоспатлариДолно Козарево 310 4,960 Хас кечилер Рътлина 203 8,114 СагърджикДолно Новково 100 6,535 Ефрас кестене, Долно Крумово Станец 175 9,169 ДуракларЗвездица 500 9,311 Тъпчилещово 29 7,008 Базиргян кьойЗелена морава 516 8,718 Ешил Юва, Ешилово Угледно 146 3,885 Кадър спахЗмейно 130 10,266 Иланджилар Царевци 62 4,472 ШахвелерИлийно 456 16,106 Елезлери Церовище 483 10,783 СарсъплииКамбурово 944 15,340 Хасан факъ, Палатица Чернокапци 230 8,295 Карабаш кьой
Административно-териториални промени През 1887 г. – заличена е м. Горни Мастън кьой поради изселване, без административен акт; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Мечикчилер на с. Беломорци; – преименува с. Бостан кьой на с. Бостан; – преименува с. Демирджилер на с. Железари; – преименува с. Елезлери на с. Илийно; – преименува гр. Осман пазар на гр. Омуртаг; – преименува с. Хасан факъ на с. Палатица; – преименува с. Кадър спах на с. Угледно; – преименува с. Шахвелер на с. Царевци; МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кара атлар на с. Врани кон; – преименува с. Килиджилер на с. Красноселци; – преименува с. Мутафлар на с. Плъстина; МЗ № 3529/обн. 31.10.1934 г. – преименува с. Иланджилар на с. Змейно; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кадемлер (Кадъмлар) на с. Българаново; – преименува с. Байрамлъ кьой на с. Великденче; – преименува с. Вели бей кьой на с. Величка; – преименува с. Садъклар на с. Веринци; – преименува с. Яйджилар на с. Веселец; – преименува с. Османлар на с. Висок; – преименува с. Текелер сагър на с. Голямо Църквище; – преименува с. Ефрас кечилер на с. Горно Козарево; – преименува с. Хас кестане на с. Горно Крумово; – преименува с. Даа кьой на с. Горско село; – преименува с. Хас кечилер на с. Долно Козарево; – преименува с. Ефрас кестане на с. Долно Крумово; – преименува с. Ешил Юва (Ешилово) на с. Зелена морава; – преименува с. Ени махле на с. Кестеново; – преименува с. Кара Чулфалар на с. Козма Презвитер; – преименува с. Текелер джами на с. Малко Църквище; – преименува с. Велетлер на с. Могилец; – преименува с. Текелер кябир на с. Обител; – преименува с. Айляз Кърълар (Илияз Каралар) на с. Панайот Хитово; – преименува с. Чанакчилар на с. Паничино; – преименува с. Чикръкчилар на с. Петрино; – преименува с. Кушлу кьой на с. Птичево; – преименува с. Падърлар на с. Пъдарино; – преименува с. Башлар на с. Първан; – преименува с. Кеди юрен на с. Росица; – преименува с. Сагърджик на с. Рътлина; – преименува с. Орта кьой на с. Средище; – преименува с. Дураклар на с. Станец; – преименува с. Базиргян кьой на с. Тъпчилещово; – преименува с. Хюсеинлер на с. Хубавка; – преименува с. Сарсъплии на с. Церовище; – преименува с. Карабаш кьой на с. Чернокапци; МЗ № 2916/обн. 16.01.1943 г. – признава н.м. Горна Хубавка (от с. Хубавка) за отделно населено място – с. Горна Хубавка; Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Горно Крумово на с. Горно Новково; – преименува с. Долно Крумово на с. Долно Новково; – преименува с. Палатица на с. Камбурово; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Веринци на с. Веренци; – преименува с. Хубавка на с. Долна Хубавка; Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава населените местности Гюл, Селиолу и Табак (от с. Врани кон) за отделно населено място – с. Звездица; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Обител и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Омуртаг; Реш. МС № 79/обн. 02.03.2001 г. – заличава с. Бостан и го присъединява като квартал на с. Горна Хубавка; – заличава с. Малко Църквище и го присъединява като квартал на с. Обител; – заличава с. Средище и го присъединява като квартал на с. Илийно; Реш. МС № 21/обн. 24 януари 2014 г. – заличава с. Железари поради изселване и присъединява землището му към с. Птичево.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Година на преброяване Численост 1934 27 238 1946 30 527 1956 30 430 1965 33 051 1975 32 772 1985 30 446 1992 27 000 2001 25 212 2011 21 853 2021 16 144
Естествен прираст Естествения прираст на населението през 2003 година е положителен, коефициента на раждаемостта е 10.87 ‰, а на смъртността 10.47 ‰. През същата година с най-висок коефициент на раждаемост са били селата Илийно (16.67 ‰), Българаново (16.26 ‰), Беломорци (16.13 ‰), Плъстина (15.7 ‰), и др, а с най-ниска раждаемост Царевци, Тъпчилещово, Рътлина, и др. С най-висок коефициент на смъртност са били селата Могилец (23.14 ‰), Обител (19.58 ‰), Козма Презвитер (17.68‰), и др.
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 21 853 3518 11 959 1690 198 147 4341 100.00 16.09 54.72 7.73 0.90 0.67 19.86Омуртаг 7619 2854 2338 561 5 77 1784 Омуртаг 37.45 30.68 7.36 0.06 1.01 23.41Камбурово 1170 109 763 190 89 Камбурово 9.31 65.21 16.23 7.60Беломорци 866 38 45 451 0 14 318 Беломорци 4.38 5.19 52.07 0.00 1.61 36.72Звездица 765 7 655 99 2 Звездица 0.91 85.62 12.94 0.26Врани кон 715 13 568 0 130 Врани кон 1.81 79.44 0.00 18.18Обител 618 14 277 10 312 Обител 2.26 44.82 1.61 50.48Плъстина 607 9 480 0 13 4 101 Плъстина 1.48 79.07 0.00 2.14 0.65 16.63Церовище 585 10 36 6 532 Церовище 1.70 6.15 1.02 90.94Зелена морава 583 5 556 0 20 Зелена морава 0.85 95.36 0.00 3.43Козма презвитер 577 27 111 0 436 Козма презвитер 4.67 19.23 0.00 75.56Пъдарино 543 3 538 0 0 Пъдарино 0.55 99.07 0.00 0.00Илийно 491 58 156 206 64 Илийно 11.81 31.77 41.95 13.03Долно Козарево 415 0 400 0 0 0 15 Долно Козарево 0.00 96.38 0.00 0.00 0.00 3.61Веренци 407 14 390 3 0 0 0 Веренци 3.43 95.82 0.73 0.00 0.00 0.00Величка 391 373 0 0 15 Величка 95.39 0.00 0.00 3.83Могилец 328 0 291 0 35 Могилец 0.00 88.71 0.00 10.67Горна Хубавка 318 12 303 0 0 0 3 Горна Хубавка 3.77 95.28 0.00 0.00 0.00 0.94Великденче 304 9 219 0 75 Великденче 2.96 72.03 0.00 24.67Кестеново 297 187 105 0 2 Кестеново 62.96 35.35 0.00 0.67Висок 289 0 268 0 20 Висок 0.00 92.73 0.00 6.92Чернокапци 280 278 0 0 0 Чернокапци 99.28 0.00 0.00 0.00Панайот Хитово 279 19 259 0 0 Панайот Хитово 6.81 92.83 0.00 0.00Голямо Църквище 269 12 0 0 256 Голямо Църквище 4.46 0.00 0.00 95.16Станец 254 12 233 7 0 0 2 Станец 4.72 91.73 2.75 0.00 0.00 0.78Рътлина 234 188 33 9 Рътлина 80.34 14.10 3.84Горно Козарево 225 0 209 9 6 Горно Козарево 0.00 92.88 4.00 2.66Долна Хубавка 225 4 218 0 0 Долна Хубавка 1.77 96.88 0.00 0.00Първан 223 0 160 0 62 Първан 0.00 71.74 0.00 27.80Красноселци 208 7 194 0 4 Красноселци 3.36 93.26 0.00 1.92Птичево 208 0 206 0 1 Птичево 0.00 99.03 0.00 0.48Българаново 199 197 0 0 Българаново 98.99 0.00 0.00Горно Новково 194 176 10 0 6 Горно Новково 90.72 5.15 0.00 3.09Паничино 162 35 98 27 0 0 2 Паничино 21.60 60.49 16.66 0.00 0.00 1.23Змейно 156 3 153 0 0 0 0 Змейно 1.92 98.07 0.00 0.00 0.00 0.00Долно Новково 155 22 119 3 8 Долно Новково 14.19 76.77 1.93 5.16Петрино 146 145 0 0 0 Петрино 99.31 0.00 0.00 0.00Горско село 142 137 0 0 4 Горско село 96.47 0.00 0.00 2.81Угледно 142 4 0 123 14 Угледно 2.81 0.00 86.61 9.85Веселец 124 118 0 0 4 Веселец 95.16 0.00 0.00 3.22Царевци 64 10 53 0 0 0 1 Царевци 15.62 82.81 0.00 0.00 0.00 1.56Тъпчилещово 59 32 3 16 0 0 8 Тъпчилещово 54.23 5.08 27.11 0.00 0.00 13.55Росица 17 0 15 0 0 Росица 0.00 88.23 0.00 0.00
Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.: