Община Антоново е разположена в Североизточна България и е сред съставните общини на област Търговище.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в югозападната част на област Търговище. С площта си от 478,775 km2 заема 3-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Попово; на североизток – община Търговище; на изток – община Омуртаг; на югоизток – община Котел, област Сливен; на юг – община Сливен, област Сливен и община Елена, област Велико Търново; на запад – община Златарица и община Стражица, област Велико Търново.
Природни ресурси Релеф Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.
В северните и северозападни части на община Антоново се простират източните разклонения на Антоновските височини, разположени между долината на Голяма река на север и изток, долината на река Карадере на юг и границата с община Стражица на запад. На около 400 m северно от село Девино се издига най-високата им точка – връх Лягулите 531,7 m.
Районът източно от долината на Голяма река и северно от язовир „Ястребино“ се заема от западните части на платото Кедикбалкан. На 1 km северно от село Любичево се намира най-високата му точка от 488,3 m на територията на общината.
Южно от Антоновските височини и платото Кедикбалкан е разположена хълмистата историко-географска област Сланник. В най-западната ѝ част, на около 2 km западно от село Стара речка, на границата с община Златарица, в коритото на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 125 m н.в.
В крайните югозападни части на общината попадат най-източните разклонения на Еленските височини. В тях, на границата с община Елена, югозападно от заличеното село Саровци се намира най-високата точка на община Антоново – 832,1 m.
Районите разположени южно от областта Сланник се заемат от северозападните ридове на ниската Лиса планина (част от Източния Предбалкан). На 2 km североизточно от село Манушевци, на границата с община Котел се намира най-високата им точка в пределите на община Антоново – 810,6 m.
Води Цялата територия на община Антоново попада във водосборния басейн на Стара река (десен приток на Янтра), която протича през нея в югозападната ѝ част в дълбока проломна долина със средното си течение. В този си участък долината на реката е граница между Еленските височини на запад и Лиса планина на изток. През територията на общината протичат изцяло или частично два по-големи десни притока на Стара река: – Карадере (27 km). Реката извира на 1 km северозападно от с. Вельово. Тече на северозапад, а северно от село Орач завива на запад и преминава през историко-географската област Сланник в дълбока, на места каньоновидна долина. Влива се отдясно в Стара река, на 135 m н.в., на 1,3 km северозападно от село Стара речка. Последните 2,5 km служат за граница между Търговишка и Великотърновска области. Площта на водосборния ѝ басейн е 124 km2, което представлява 5,0% от водосборния басейн на река Стара река. – Голяма река (най-големият приток на Стара река). Тя води началото си от Лиса планина в община Омуртаг. До вливането си в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“ тече на север, а 2 km преди навлизането си в язовира – на запад също в община Омуртаг. След изтичането си от язовира продължава в северна посока, в близост до село Разделци завива на запад и служи за граница на община Антоново с община Попово. Северозападно от село Долна Златица напуска пределите на община Антоново. В целия този описан участък тече в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина. Неин основен приток е река Казълдере (22 km, ляв). Тя извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича шосето София – Варна и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е 63 km2, което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.
Населени места Общината се състои от 59 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Антоново 1006 25,076 Яйла кьой, Поляне Моравица 140 11,574 ДемирджилериБанковец 9 4,107 Хамза кьой Моравка 152 11,974 Кара дърлъБогомолско 12 8,473 Софу юрт Орач 80 6,165 АлбалариБукак 7 8,267 Хаджи кьой Пиринец 6 6,522 Ходжа махлеВеликовци 60 13,601 Вели кьой Поройно 3 6,511 КараселерВельово 63 6,528 Куру Вели кьой Присойна 3 4,844 КалайджилариГлашатай 14 6,515 Делял кьой Пчелно 6 9,863 КуванджиларГолямо Доляне 1 – Дере кьой, в з-щето на с. Свирчово Равно село 42 11,890 Дура боглуГорна Златица 9 9,012 Горно Мастънлари Разделци 187 11,310 БалабанлариГреевци 3 – Урум бей, в з-щето на с. Свирчово Свирчово 11 15,269 Чалджи кьойДевино 9 9,473 Къзлар кьой Свободица 18 1,624 Хасъ кьойДлъжка поляна 35 9,700 Узунджа алан Семерци 191 9,082 СемерлерДобротица 197 10,255 Доброджелари Слънчовец 3 – Исаклари, в з-щето на с. ВеликовциДолна Златица 21 12,352 Долно Мастънлари Стара речка 16 5,319 Алван кьойДъбравица 8 31,238 Текеджилери Старчище 71 7,803 ПирелериИзворово 411 13,520 Кешкекчилери, Извор Стеврек 283 38,057 Калнище – – Чамурлу кьой, в з-щето на с. Крушолак Стойново 23 3,623 Дуран кьой, СтойновциКапище 61 6,167 Тюлбе Стройновци 7 – Кеманлари, в з-щето на с. Равно селоКитино 53 11,471 Ходжа кьой Таймище 163 7,143 Тюлбе караларКоноп 76 5,252 Кулфалар Тиховец – 1,713 Крайполе – 5,838 Кулазлари Трескавец 425 10,479 КасъргаларКрушолак 33 9,578 Бенли кьой Халваджийско 8 3,756 ХалвазжилариКъпинец – 6,648 Кадър кьой Чеканци 37 – Дуранлари, в з-щето на с. СтеврекКьосевци 60 8,431 Кьосе кьой Черна вода 71 10,877 ГюндюзлериЛюбичево 239 19,321 Ашиклар Черни бряг 109 16,094 Джумалъ кьойМалка Черковна 17 6,762 Чикръкчилари Шишковица 18 6,352 ТюркешеМалоградец 53 10,279 Палазлари Язовец 10 3,683 КокарджаМанушевци – – Чанаджик, в з-щето на с. Черна вода Яребично 1 7,868 Чели кьой, ЯребичнаМечово 6 2,142 Айдън кьой Ястребино 52 13,582 ДуванларМилино 7 5,792 Керемедин ОБЩО 4606 478,775 7 населени места са без землища
Административно-териториални промени през 1886 г. – заличено е с. Юсеинлери (Юсеинлер) поради изселване, без административен акт; през 1887 г. – заличени са селата Базаурт и Къшла кьой и м. Горни Чобан кьой (Чобан кьой) поради изселване, без административен акт; – заличени са махалите Куру махле и Орта махле и са присъединени като квартали на с. Балабанлари без административен акт; през 1892 г. – заличено е с. Айдън махле и е присъединено като квартал на с. Куру Вели кьой без административен акт; – заличени са селата Иолджи кьой (Юлджу кьой) и Семет кьой и са присъединени като квартали на с. Джумалъ кьой без административен акт; през 1902 г. – заличени са махалите Семис кьой и Юренджи поради изселване, без административен акт;
през 1908 г. – заличено е с. Тестеджи кьой (Чешнеджи, Чешнеджи кьой) и е присъединено като квартал на с. Джумалъ кьой без административен акт; Указ № 192/обн. 21 април 1923 г. – преименува с. Кешкекчилери на с. Извор; МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Хоранлари на с. Божица; – преименува м. Каваджик на м. Виданово; – преименува м. Османлар на м. Висино; – преименува м. Муссаллар на м. Височка; – преименува м. Сефер махле на м. Возарци; – преименува с. Горно Мастънлари на с. Горна Златица; – преименува м. Урум бей (Уруш Боохчу, Румбоолу) на м. Греевци; – преименува м. Гювенлии (Гювемлии) на м. Гълъбинка; – преименува м. Ики евелер на м. Две къщи; – преименува с. Къзлар кьой (Казлар кьой) на с. Девино; – преименува с. Доброджелари на с. Добротица; – преименува с. Долно Мастънлари на с. Долна Златица; – преименува м. Текеджилери на м. Дъбравица; – преименува с. Ходжа кьой на с. Китино; – преименува м. Софулар на м. Ковил; – преименува м. Бенли кьой на м. Крушолак; – преименува с. Кьосе кьой на с. Кьосевци; – преименува с. Ашиклар на с. Любичево; – преименува м. Ени махле на м. Любка; – преименува м. Макаклари на м. Макак; – преименува с. Чикръкчилари на с. Малка Черковна; – преименува с. Палазлари на с. Малоградец; – преименува с. Айдън кьой на с. Мечово; – преименува с. Демирджилери на с. Моравица; – преименува с. Кара дърлъ на с. Моравка; – преименува с. Албалари на с. Орач; – преименува м. Юте махле на м. Отсрещна; – преименува м. Кюлюджа на м. Пепелка; – преименува с. Ходжа махле на с. Пиринец; – преименува с. Яйла кьой на с. Поляне; – преименува с. Караселер на с. Поройно; – преименува с. Калайджилари на с. Присойна; – преименува м. Хаджи ахматлари на м. Пчеларци; – преименува с. Куванджилар на с. Пчелно; – преименува с. Балабанлари на с. Разделци; – преименува м. Чалджи кьой на м. Свирчово; – преименува с. Семерлер (Семерлери) на с. Семерци; – преименува м. Кая бунар на м. Скални кладенец; – преименува с. Исаклари на с. Слънчовец; – преименува м. Софулари (Софулар) на м. Собина; – преименува м. Дуран кьой на м. Стойново; – преименува м. Халваджилари на м. Халваджийско; – преименува м. Дуранлари на м. Чеканци; – преименува с. Джумалъ кьой на с. Черни бряг; – преименува с. Тюркеше (Тюркюше) на с. Шишковица; – преименува с. Кокарджа на с. Язовец; – преименува с. Чели кьой на с. Яребична; – преименува с. Дуванлар на с. Ястребино; МЗ № 3072/обн. 11 септември 1934 г. – преименува с. Узунджа алан на с. Длъжка поляна; МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Хамза кьой на м. Банковец; – преименува с. Софу юрт на с. Богомолско; – преименува с. Хаджи кьой на с. Букак; – преименува м. Вели кьой на м. Великовци; – преименува с. Куру Вели кьой на с. Вельово; – преименува м. Делял кьой на м. Глашатай; – преименува м. Дере кьой на м. Голямо Доляне; – преименува м. Пахчелари на м. Градинка; – преименува м. Ахмедоолу на м. Долнени; – преименува м. Халил ходжа махле (Хаджи махле) на м. Драговци; – преименува с. Дюлгер махле на с. Зидари; – преименува м. Чамурлу кьой на м. Калнище; – преименува с. Тюлбе на с. Капище; – преименува с. Кулфалар на с. Коноп; – преименува с. Кулазлари на с. Крайполе; – преименува м. Къна кьой на м. Кънино; – преименува с. Кадър кьой на с. Къпинец; – преименува м. Дере кьой ІІ на м. Малко Доляне; – преименува м. Чинаджик на м. Манушевци; – преименува с. Керемедин на с. Милино; – преименува м. Карши махле на м. Насрещна; – преименува м. Дура боглу на м. Равно село; – преименува м. Хасъ кьой на м. Свободица; – преименува м. Средна махала на м. Средна; – преименува с. Алван кьой на с. Стара речка; – преименува м. Пирелери на м. Старчище; – преименува м. Кеманлари на м. Стройновци; – преименува с. Тюлбе каралар на с. Таймище; – преименува с. Касъргалар на с. Трескавец; – преименува м. Гюндюзлери на м. Черна вода; МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава м. Ереселер поради изселване; МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – заличава махалите Две къщи и Собина и ги присъединява като квартали на с. Добротица; – заличава м. Средна и я присъединява като квартал на с. Долна Златица; – заличава м. Киселец (Хасанлари) и я присъединява като квартал на с. Къпинец; – заличава махалите Висино и Ковил и ги присъединява като квартали на с. Малоградец; – заличава м. Насрещна и я присъединява като квартал на с. Разделци; – преименува м. Стойново на м. Стойновци; – признава н.м. Тиховец (Менет кьой) от с. Букак за отделно населено място – с. Тиховец; – заличава м. Скални кладенец и я присъединява като квартал на с. Ястребино; между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Возарци и е присъединена като квартал на с. Поройно без административен акт;