Община Търговище е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Търговище.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в североизточната част на област Търговище. С площта си от 840,429 km2 е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 31,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на юг – община Омуртаг; на югозапад – община Антоново; на запад – община Попово; на север – община Лозница, област Разград; на североизток – община Хитрино, област Шумен; на изток – община Шумен и община Велики Преслав, област Шумен; на югоизток – община Върбица, област Шумен.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински с преобладаваща надморска височина между 150 и 300 m. Територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и крайните северни части на Източния Предбалкан.

В северните части на община Търговище са разположени крайните южни разклонения Разградските височини. В тях, на 2,5 km северно от село Миладиновци се намира най-високата им точка – 481,6 m.

В крайните североизточни части на общината се простират най-южните разклонения на Самуиловските височини. На 1 km югоизточно от село Твърдинци височината им достига до 436,8 m.

Западните райони на общината се заемат от източните, най-високи части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. Височината им достига до 516,9 m, разположена на 2 km североизточно от село Александрово.

Южно от Разградските височини и източно от Лилякското плато е разположено хълмистото Търговишко поле, което обхваща около половината от територията на общината. В него, на границата с община Велики Преслав, източно от село Надарево в коритото на река Врана се намира най-ниската точка на община Търговище – 112 m н.в.

Южно от Лилякското плато в пределите на общината попадат североизточните, най-високи части на платото Кедикбалкан (част от Източния Предбалкан) с максимална височина връх Гюрген 577 m, разположен на 700 m южно от село Пайдушко.

Южно от Търговишкото поле и източно от пролома на река Врана се издига Преславска планина, разположена в северната периферна ивица на Източния Предбалкан. В нея, на 3 km северозападно от село Копрец се намира най-високата точка на община Търговище – връх Големия вис (Коджакус) 689,4 m н.в.

Южно от планината, на територията на община Търговище се простира най-северната част на хълмистата историко-географска област Герлово.

Води Основна водна артерия на общината е река Врана (68 km, ляв приток на река Голяма Камчия), която протича през нея с почти цялото си течение. Тя води началото си от 567 m н.в., на 1 km южно от с. Тъпчилещово, община Омуртаг. До село Пролаз протича в широка долина, след което пресича в североизточно направление западната част на Преславска планина с дълбок пролом. След като излезе от пролома долината ѝ става широка, като прави голяма, изпъкнала на север дъга и постепенно завива на югоизток през Търговишкото поле. В долното си течение протича по южното подножие на Шуменското плато. Влива се отляво в река Голяма Камчия на 86 m н.в. до село Хан Крум. След град Търговище коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Площта на водосборния ѝ басейн е 938 km2, което представлява 17,5% от водосборния басейн на река Голяма Камчия. Основните ѝ притоци на територията на община Търговище са: Керизбунар (Съединенска река, 24 km) и Калайджи (Осенка, 22 km).

Река Керизбунар (Съединенска река, 24 km) води началото си от Разградските височини, от 462 m н.в., на 400 м североизточно от връх Канарата (землището на село Миладиновци). Протича в югоизточна посока в широка долина като пресича най-южната част на област Разград (община Лозница), преминава през язовир „Съединение“ и отново се завръща на територията на област Търговище. Влива се отляво в река Врана, на 129 m н.в. между селата Алваново и Пробуда. Площта на водосборния ѝ басейн е 214 km2, което представлява 22,7% от водосборния басейн на река Врана.

Река Калайджи (Осенка, 22 km) води началото си от западната част на Преславска планина, от 566 m н.в., на 2,2 km югоизточно от село Стража. До селото тече на север в дълбока и залесена долина, а след него посоката ѝ става североизточна и долината ѝ се разширява. Източно от град Търговище долината ѝ е коригирана с водозащитни диги, а посоката ѝ – източна. Влива се отдясно в река Врана на 112 m н.в., на 1,5 km източно от село Надарево. Площта на водосборния ѝ басейн е 93 km2, което представлява 9,9% от водосборния басейн на река Врана. Неин основен приток е Кралевска река (22 km). Тя извира от централната част на Преславска планина, от 625 m н.в., на 500 m югоизточно от връх Шааретян (687 m). Протича в североизточно направление, до село Кралево в дълбока и залесена долина, а след селото в широка долина заета от обработваеми земи. След село Дългач коритото ѝ е коригирно с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Калайджи на 117 m н.в., на 400 m североизточно от село Надарево. Площта на водосборния ѝ басейн е 66 km2, което представлява 71% от водосборния басейн на река Калайджи.

Общия брой на язовирите в общината е 37, като по-големи са Бели Лом (частично), Росина, Съединение, Фисека, и дрwww.journey.bg.

Защитени територии, почви Според държавното лесничейство, стопанистваните и охраняеми гори представляват 190 км2. Общината разполага с 31 защитени природни обекти, от тях 6 са забележителности. Ловно – туристическият район на територията на общината е 3000 декара, площта на курортните гори разположени в местността Боаза са 17 декараbsp-targovishte.com. По-голяма част от територията е покрита със сиви горски почви, също голяма част заемат черноземните почви, около реките и деретата се срещат алувиално-ливадни почви.

Животински свят Животинският свят на територията на общината се характеризира с типични представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Фаунистичният състав е твърде разнообразен. Срещат се сърни, елени, диви свине, лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат гризачите: зайци, мишки, лалугери. Птичият свят показва голямо разнообразие на видове. Едни от тях обитават горските масиви, а други – полския район. Обект на лов представляват яребици, пъдпъдъци, гълъби, гургулици, а от едрия дивеч – сърни, елени, диви свине. В язовирите на общината има предимно шаран, толстолоб и сом.

Населени места

Общината се състои от 52 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Алваново 196 14,860 Миладиновци 155 14,977 Джевизли калфаАлександрово 179 15,469 Мировец 71 11,388 СелимБаячево 617 15,369 Момино 191 14,000 Казана текеБистра 185 13,201 Айладън Надарево 414 12,844 Надър кьой, НадаровоБожурка 205 8,346 Орчанлар Овчарово 505 18,725 Чобан дереБратово 175 11,675 Осен 49 7,587 ДуванджииБуйново 325 20,004 Муратлар Острец 250 11,169 ЯлъмларБуховци 404 24,246 Бухлар Пайдушко 139 18,015 КочакларВардун 673 36,192 Певец 171 11,864 АшиковоВасил Левски 308 10,728 Явашево Подгорица 479 19,483 Ак МехмедиГолямо Ново 756 20,956 Преселец 263 14,178 ЯмлаГолямо Соколово 327 15,291 Коджа Дуган Пресиян 129 16,076 СалтъкларГорна Кабда 24 6,612 Пресяк 135 11,347 Боаз кесенДавидово 352 10,056 Даутлар Пробуда 374 10,295 Кара къшлъДрагановец 320 14,471 Болу късъ Пролаз 90 7,861 ДервентДралфа 318 11,680 Разбойна 477 - в з-щето на гр. ТърговищеДългач 445 13,673 Далгач Ралица 186 12,173 ОмарчеЗдравец 281 14,012 Окчулар Росина 202 12,997 Кеди юренКопрец 157 11,623 Гюня кьой Руец 485 16,933 ЮруклерКошничари 97 11,837 Сепетчии, Малко ново Стража 695 21,935 СтратиджеКралево 739 22,201 Карлъ кьой Съединение 240 15,284 Кръшно 194 16,850 Кьосе кьой Твърдинци 76 7,255 Сарлъ дуранЛиляк 843 32,758 Чикендин Търговище 33 401 87,427 Ески джумаяЛовец 294 8,144 Авдалар Търновца 224 18,810 Макариополско 504 33,824 Насчи кьой Цветница 69 5,342 Маково 254 12,467 Кочашлии Черковна 431 15,919 Дъбрава

Административно-териториални промени след 1887 г. – побългарено е името на с. Надър кьой на с. Надарово без административен акт; Указ № 753/обн. 02.01.1923 г. – обединява селата Атлар и Заралъ кьой в едно ново населено място – с. Съединение; Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Явашево на с. Васил Левски; – преименува с. Болу късъ на с. Драгановец; – преименува с. Окчулар на с. Здравец; – преименува с. Казана теке на с. Момино; – преименува с. Чобан дере на с. Овчарово; – преименува с. Ак Мехмеди на с. Подгорица; Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Ямла на с. Преселец; МЗ № 2820/абн. 14.08.1934 г. – преименува с. Айладън на с. Бистра; – преименува с. Кайклар на с. Бряг; – преименува с. Бухлар на с. Буховци; – преименува с. Герен (Гирен) на с. Въбел; – преименува с. Коджа Дуган на с. Голямо Соколово; – преименува с. Даутлар на с. Давидово; – преименува с. Сепетчии (Малко Ново) на с. Кошничари; – преименува с. Кьосе кьой на с. Кръшно; – преименува с. Насчи кьой на с. Макариополско; – преименува с. Кочашлии на с. Маково; – преименува с. Джевизли калфа на с. Миладиновци; – преименува с. Дуванджии на с. Осен; – преименува с. Ялъмлар на с. Острец; – преименува с. Ашиково на с. Певец; – преименува с. Кара къшлъ на с. Пробуда; – преименува гр. Ески Джумая на гр. Търговище; МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Чекендин (Чикендин) на с. Лиляк; – преименува с. Юруклер на с. Руец; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Орчанлар на с. Божурка; – преименува с. Муратлар на с. Буйново; – преименува м. Орта махле на м. Елда; – преименува м. Кая баши на м. Елша; – преименува м. Али бей на м. Еньовец; – преименува с. Гюня кьой на с. Копрец; – преименува с. Карлъ кьой на с. Кралево; – преименува с. Авдалар на с. Ловец; – преименува с. Селим на с. Мировец; – преименува с. Кочаклар (Кьочеклар) на с. Пайдушко; – преименува с. Салтъклар на с. Пресиян; – преименува с. Боаз кесен на с. Пресяк; – преименува с. Дервент на с. Пролаз; – преименува с. Омарче на с. Ралица; – преименува с. Кеди юрен на с. Росина; – преименува с. Стратидже на с. Стража; – преименува с. Сарлъ дуран на с. Твърдинци; Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Черковна на с. Дъбрава; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Далгач на с. Дългач; – уточнява името на с. Надарово на с. Надарево; Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава с. Въбел и го присъединява като квартал на гр. Търговище; Указ № 441/обн. 13.05.1969 г. – възстановява старото име на с. Дъбрава на с. Черковна; Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Бряг и го присъединява като квартал на гр. Търговище; – обединява махалите Елда и Еньовец в едно ново населено място – с. Братово; – обединява махалите Елша и Узунджата в едно ново населено място – с. Цветница; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дралфа, Търговищки окръг и присъединява населените места включени в състава ѝ към община Лозница, област Разград; – отделя селата Буйново, Мировец, Пресяк и Твърдинци и техните землища от бившата община Макариополско, Търговищки окръг и ги присъединява към община Лозница, област Разград; – отделя селата Алваново, Буховци, Ловец, Макариополско, Надарево, Осен, Острец и Пробуда и техните землища от бившата община Макариополско и ги присъединява към община Търговище; Указ № 55/обн. 30.03.2001 г. – отделя селата Буйново, Голямо Ново, Дралфа, Кошничари, Кръшно, Маково, Миладиновци, Мировец, Пресяк, Росина и Твърдинци и техните землища от община Лозница, област Разград и ги присъединява към община Търговище;

Население