Община Попово е разположена в Североизточна България и е сред съставните общини на област Търговище.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в северозападна част на област Търговище. С площта си от 832,899 km2 е 2-рата по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 30,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Опака и община Цар Калоян, област Разград; на североизток – община Разград, област Разград; на югоизток – община Търговище; на юг – община Антоново; на югозапад – община Стражица, област Велико Търново; на запад – община Бяла и община Две могили, област Русе.
Природни ресурси Релеф Релефът на общината е хълмисто-равнинен и платовиден. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.
В югозападните части на община Попово се простират Поповските височини. В тях, на 1,5 km северно от село Ковачевец се намира най-високата им точка врът връх Калакоч 485,3 m, която е и най-високата точка на община Попово. а в североизточните ѝ части – югозападните разклонения на Разградските височини. В тях максималната височина на територията на общината се намира на 2,7 km югоизточно от село Тръстика – връх Канарата 479,3 m.
Районът разположен южно от Разградските височини и източно от най-горното течение на река Черни Лом се заема от западните части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. На територията на община Попово маскималната му височина достига до 469,5 m, разположена на 0,5 km югозападно от село Долна Кабда.
Западно от село Манастирца, на границата с община Стражица, в коритото на Голяма река се намира най-ниската точка на община Попово – 114 m н.в.
От общата територия на общината от 832,9 km2о 60,1% са обработваеми земи, а 22,6% е горският фонд.
Води Основна водна артерия на общината е река Черни Лом (лява съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на Лилякското плато, на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Александрово, община Търговище. Навлиза в общината източно от село Долна Кабда, минава покрай селата Марчино и Априлово и се насочва на север. Заобикаля от изток селата Светлен и Кардам, завива на северозапад и североизточно от село Гагово навлиза в община Опака. Неин основен приток е река Поповски Лом (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от връх Калакоч. До село Ковачевец тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град Попово и се влива отляво в река Черни Лом, на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село Кардам.
В североизточната част на общината, от югоизток на северозапад през селата Ломци, Садина и Захари Стояново в широка долина протича част от горното и част от средното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).
На югозапад, по границата с общините Антоново и Стражица в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина протича част от средното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, от басейна на Янтра).
На територията на общината са изградени множество микроязовири (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 дка, чиито води се използват за напояване и рибовъдство.
Климат, почви, растителност Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е 10,2 °C, а годишното количество на валежите е около 600 mm. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50% от дните на годината времето е тихо.
Почвените типове са черноземи, кафяви горски и алувиално-ливадни с техните разновидности, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури, зеленчуци, лозови и овощни насаждения.
Естествената растителност се е запазила само в онези зони, които са по-малко годни за земеделие. Това са основно широколистни гори, разположени в леснодостъпни райони и даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, някои от които имат стопанско значение за населението.
Населени места Общината се състои от 35 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Априлово 300 19,732 Араплар Ковачевец 503 35,847 КовачовецБаба Тонка 97 13,362 Кара Велер Козица 266 8,483 КечилерБерковски 73 9,971 Шерметлер Конак 39 23,465 Бракница 31 16,062 Ломци 440 33,948 СпахларВодица 520 43,429 Манастирица 11 6,920 МансърГагово 384 19,062 Марчино 46 14,025 КючукГлогинка 339 23,775 Къзъллар Медовина 640 29,816 Балджи омурГорица 65 17,783 Тюлбеллер Осиково 91 24,504 Долец 34 10,872 Дере Паламарца 362 46,009 Долна Кабда 123 12,732 Помощица 49 16,379 ЯрдъмДриново 454 25,052 Бахшишлар Попово 13 076 42,214 Еленово 255 20,510 Фюлбеллер Посабина 195 28,780 Заветно 83 9,835 Сърнасъф Садина 679 61,811 Зараево 771 34,497 Кара Хасан Светлен 680 31,051 АязларЗахари Стояново 175 15,918 Омур бей Славяново 678 26,862 Караач, БорисовоЗвезда 138 13,158 Мехмеди Тръстика 202 21,559 СазлъИванча 18 8,404 Курт алан Цар Асен 146 31,456 Халваджи ендже кьойКардам 871 35,616 Хайдар
Административно-териториални промени Височайши доклад № 8603/обн. 19.11.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Зараево; Указ № 426/обн. 10.06.1883 г. – признава с. Попово за гр. Попово; през 1884 г. – заличено е с. Коджа бунар поради изселване, без административен акт; Указ № 145/обн. 06.09.1886 г. – преименува с. Курт алан на с. Иванча; Указ № 156/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Караач на с. Борисово; Указ № 283/обн. 10.10.1896 г. – преименува с. Халваджи ендже кьой на с. Цар Асен; МЗ № 497/обн. 31.12.1897 г. – преименува с. Бахшишлар на с. Дриново; МЗ № 86/обн. 09.04.1898 г. – преименува с. Тюлбеллер на с. Горица; – преименува с. Мансър (Мънсър) на с. Манастирица; Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Мехмеди на с. Звезда; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Араплар (Араблар) на с. Априлово; – преименува с. Кара Велер (Каравелер) на с. Баба Тонка; – преименува с. Шерметлер на с. Берковски; – преименува с. Къзъллар на с. Глогинка; – преименува с. Дере на с. Долец; – преименува с. Фюлбеллер на с. Еленово; – преименува с. Сърнасъф на с. Заветно; – преименува с. Омур бей на с. Захари Стояново; – преименува с. Хайдар на с. Кардам; – преименува с. Спахлар на с. Ломци; – преименува с. Кючук на с. Марчино; – преименува с. Балджи омур на с. Медовина; – преименува с. Ярдъм на с. Помощица; – преименува с. Аязлар на с. Светлен; – преименува с. Сеид на с. Сеячи; – преименува с. Сазлъ на с. Тръстика; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кечилер на с. Козица; през 1946 г. – осъвременено е името на с. Ковачовец на с. Ковачевец без административен акт; МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Славяново; Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Султан на с. Невски; Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Невски и Сеячи и ги присъединява като квартали на гр. Попово; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Водица и присъединява селата Водица, Ковачевец, Осиково и Цар Асен и техните землища към община Попово; – закрива община Садина и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Попово.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Година на преброяване Численост 1934 56 371 1946 57 028 1956 54 229 1965 52 278 1975 49 155 1985 44 899 1992 40 968 2001 36 208 2011 28 775 2021 22 834
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 28 775 18 531 4556 959 155 631 3943 100.00 64.39 15.83 3.33 0.53 2.19 13.70Попово 15 648 12 278 1413 35 34 76 1812 Попово 78.46 9.02 0.22 0.21 0.48 11.57Кардам 1532 510 134 281 605 Кардам 33.28 8.74 18.34 39.49Садина 994 965 0 25 Садина 97.08 0.00 2.51Светлен 933 518 280 12 0 6 117 Светлен 55.51 30.01 1.28 0.00 0.64 12.54Зараево 921 222 180 446 14 Зараево 24.10 19.54 48.42 1.52Славяново 774 347 177 5 244 Славяново 44.83 22.86 0.64 31.52Медовина 717 343 173 0 0 0 201 Медовина 47.83 24.12 0.00 0.00 0.00 28.03Ломци 691 257 385 13 6 9 21 Ломци 37.19 55.71 1.88 0.86 1.30 3.03Ковачевец 671 360 164 134 12 Ковачевец 53.65 24.44 19.97 1.78Водица 667 541 41 44 39 Водица 81.10 6.14 6.59 5.84Гагово 605 237 175 144 0 8 41 Гагово 39.17 28.92 23.80 0.00 1.32 6.77Паламарца 531 265 71 0 14 3 178 Паламарца 49.90 13.37 0.00 2.63 0.56 33.52Дриново 459 384 14 4 3 12 42 Дриново 83.66 3.05 0.87 0.65 2.61 9.15Глогинка 440 48 187 7 196 Глогинка 10.90 42.50 1.59 44.54Априлово 397 90 64 222 20 Априлово 22.67 16.12 55.91 5.03Козица 324 9 249 0 25 0 41 Козица 2.77 76.85 0.00 7.71 0.00 12.65Тръстика 280 73 190 0 3 8 6 Тръстика 26.07 67.85 0.00 1.07 2.85 2.14Еленово 269 60 14 9 185 Еленово 22.30 5.20 3.34 68.77Захари Стояново 266 86 171 0 8 Захари Стояново 32.33 64.28 0.00 3.00Посабина 224 132 6 0 85 Посабина 58.92 2.67 0.00 37.94Долна Кабда 205 6 193 0 4 Долна Кабда 2.96 94.14 0.00 1.95Цар Асен 163 156 6 0 0 Цар Асен 95.70 3.68 0.00 0.00Звезда 148 54 87 5 1 Звезда 36.48 58.78 3.37 0.67Осиково 140 94 0 0 0 29 17 Осиково 67.14 0.00 0.00 0.00 20.71 12.14Горица 126 71 41 0 0 0 14 Горица 56.34 32.53 0.00 0.00 0.00 11.11Баба Тонка 91 31 0 59 0 Баба Тонка 34.06 0.00 64.83 0.00Марчино 91 71 17 0 0 0 5 Марчино 78.02 18.68 0.00 0.00 0.00 5.49Заветно 88 22 61 0 0 0 5 Заветно 25.00 69.31 0.00 0.00 0.00 5.68Берковски 82 24 54 0 4 0 0 Берковски 29.26 65.85 0.00 4.87 0.00 0.00Помощица 76 71 0 0 3 Помощица 93.42 0.00 0.00 3.94Конак 75 69 0 0 2 Конак 92.00 0.00 0.00 2.66Бракница 44 42 0 0 0 Бракница 95.45 0.00 0.00 0.00Долец 44 43 0 0 0 Долец 97.72 0.00 0.00 0.00Манастирца 33 29 4 0 0 0 0 Манастирца 87.87 12.12 0.00 0.00 0.00 0.00Иванча 24 23 0 0 0 Иванча 95.83 0.00 0.00 0.00
Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 28 775 100.00Православие 13 395 46.55Католицизъм 75 0.26Протестантство 55 0.19 Ислям 3332 11.57Друго 23 0.07Нямат 721 2.50Не се самоопределят 1951 6.78Непоказано 9223 32.05
Политика Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:
Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019 Общ брой места 29 29 29 29 29Местна коалиция „Заедно“ 7 10 9 7 10ГЕРБ 6 8 7 7Движение за права и свободи 5 5 3 5 4Алтернатива за българско възраждане 3 3Коалиция „БСП за България“ 3Ред, законност и справедливост 1 3 2 2Българска социалистическа партия 9 2 3 3 Местна коалиция „Европейско развитие на Попово“ 2 Движение за социален хуманизъм 2 Местна коалиция от партии „Синя коалиция – Попово“ (Демократи за силна България, Българска социалдемократическа партия, Новото време) 1 Атака 3 Национално движение „Симеон Втори“ 1 2 Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1 Съюз на свободните демократи 1 Комунисти и патриотични сили – Попово 1 Българско движение „Национален идеал за единство“ 1 Коалиция „БЗНС – НС и БСДП“ 1 ВМРО – Българско национално движение 1
Транспорт През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 34,1 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България
През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,9 km: участък от 32,3 km от Републикански път II-51 (от km 32 до km 64,3;