Община Димитровград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в северозападната част на област Хасково. С площта си от 567,603 km2 заема 6-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 10,26% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – община Симеоновград; на юг – община Хасково; на югозапад – община Минерални бани; на запад – община Първомай, област Пловдив; на северозапад – община Чирпан, област Стара Загора; на север – община Стара Загора, област Стара Загора; на североизток – община Опан, област Стара Загора.

Природни ресурси Релефът на общината е равнинен и слабо хълмист с преобладаваща надморска височина между 100 и 250 m. Територията ѝ попада в източните части на Горнотракийската низина и крайните северни части на Хасковската хълмиста област.

В крайния югозападен ъгъл на общината, на границата с община Първомай, южно от село Бодрово се намира най-високата ѝ точка от 308,7 m н.в., а най-ниската ѝ – 82 m н.в., в коритото на река Марица, източно от село Райново. Втора най-висока точка на общината се явява историческият хълм Хасара до село Сталево - 287,5 m н.в.

Общината заема площ от 567,6 km2. От тях: 416,6 km2 (73,39%) са земеделски земи; 72,97 km2 (12,89%) – разпръснати и необособени терени на горския фонд; 44,73 km2 (7,88%) – фонд населени места; 15,98 km2 (2,81%) – водни площи и течения.

За добив на полезни изкопаеми са били използвани 12,63 km2, или 2,23% от територията, които днес в по-голямата си част са неизползваеми открити рудници. Терените, заети от транспортни и инфраструктурни съоръжения, са 4,71 km2, или 0,83% от територията на общината.

Общината има мека и къса зима, сухо и горещо лято и недостатъчно количество годишни валежи. Земните пластове в общината са богати най-вече на варовик, лигнитни въглища и глина. Добиват се също инертни и кариерни материали.

Общината разполага с голям воден ресурс. Тук протичат част от теченията на реките Марица, Меричлерска река, Мартинка, Банска река с общо около 8330 хил. m3. регулирани водни маси. В гр. Меричлери се намират минерални извори с експлоатационен дебит 30 л/сек. и температура на водата 35,4 градуса.

През средата на общината, от запад на изток, на протежение от около 40 km протича част от средното течение на река Марица. На територията на общината тя получава пет по-големи притока – реките: – Каялийка (Скаличица, десен). Протича в най-западната ѝ част покрай селата Бодрово, Върбица и Скобелево с долното си течение; – Старата река (ляв). Протича с последните си 2 km и се влива в Марица югозападно от село Великан; – Банска река (десен). Протича покрай селата Каснаково и Добрич с най-долното си течение и се влива в Марица южно от кв. „Марийно“ на Димитровград; – Меричлерска река (37 km, ляв). Тя води началото си от извора Кюнта на 199 m н.в., разположен на 700 m източно от село Свобода, община Чирпан. Тече в югоизточна посока през хълмистата част на Горнотракийската низина в плитка долина с малък надлъжен наклон. Влива се отляво в река Марица на 93 m н.в., на 1,7 km североизточно от Димитровград. Площта на водосборния ѝ басейн е 117 km2, което представлява 0,22% от водосборния басейн на Марица; – Мартинка (Голяма река, ляв). Протича в североизточната част на общината с част от средното и цялото си долно течение и се влива в Марица югозападно от село Златополе.

Населени места Общината се състои от 27 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо имеБодрово 264 24,850 Каснаково 367 13,809 Брод 664 20,360 Гючурлии Крепост 1361 33,170 Голямо ЮренджикБряст 188 15,040 Кара агач Крум 418 9,329 ИдирлииВеликан 94 6,432 Балабанлии Малко Асеново 102 10,374 Кючук Хасан текеВоден 290 13,318 Солмас Меричлери 1409 46,222 Върбица 230 17,817 Каяли, Филево Радиево 803 16,097 Кюстю кьойГолямо Асеново 209 20,396 Кючук Хасан Райново 64 8,157 РеселииГорски извор 1110 44,379 Куру чешме Светлина 57 9,134 АйдънларДимитровград 31994 62,436 Скобелево 402 10,345 Кара хасърлииДлъгнево 176 8,952 Узунджа Сталево 330 22,391 Юсузлер, ПреславДобрич 945 32,027 Странско 432 26,419 ГурбетитеДолно Белево 173 18,234 Акче Ибрям Черногорово 794 23,308 Кара орманЗдравец 161 9,312 Саатлари Ябълково 1145 30,822 АлмалииЗлатополе 450 14,473 Пиринчлии, Златица ОБЩО 44632 567,603 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Указ № 197/обн. 24.12.1882 г. – преименува с. Кара хасърлии на с. Скобелево; Указ № 271/обн. 19.07.1888 г. – преименува с. Пиринчлии на с. Златица; Указ № 365/обн. 20.10.1897 г. – преименува с. Кокарджа на с. Марийно; Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Гючурлии на с. Брод; – преименува с. Кара агач (Кара ач) на с. Бряст; – преименува с. Солмас на с. Воден; – преименува с. Каяли на с. Върбица; – преименува с. Кючук Хасан на с. Голямо Асеново; – преименува с. Куру чешме на с. Горски извор; – преименува с. Узунджа на с. Длъгнево; – преименува с. Акче Ибрям на с. Долно Белево; – преименува с. Саатлари (Сахотлари) на с. Здравец; – преименува с. Каяджик на с. Каменец; – преименува с. Голямо юренджик (Юренджик, Голямо Иренджик) на с. Крепост; – преименува с. Идирлии на с. Крум; – преименува с. Кючук Хасан теке на с. Малко Асеново; – преименува с. Юсузлур на с. Преслав; – преименува с. Кюстю кьой на с. Радиево; – преименува с. Реселии на с. Райново; – преименува с. Айдънлар на с. Светлина; – преименува с. Гурбетите на с. Странско; – преименува с. Кара орман на с. Черногорово; – преименува с. Кара атлии на с. Черноконьово; – преименува с. Алмалии на с. Ябълково; Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Каменец на с. Раковски; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Балабанлии на с. Великан; Постановление на МС № 3/обн. 06.09.1947 г. – обединява селата Марийно, Раковски и Черноконьово в едно ново населено място – гр. Димитровград; Указ № 3/обн. 11.01.1950 г. – преименува с. Златица на с. Златополе; Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Преслав на с. Сталево; – преименува с. Върбица на с. Филево; Указ № 2872/обн. 27.09.1983 г. – признава с. Меричлери за гр. Меричлери; Указ № 96/обн. 17.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Филево на с. Върбица.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 41 065 1946 45 555 1956 71 660 1965 76 168 1975 75 494 1985 78 841 1992 72 818 2001 64 852 2011 53 557 2021 44 632

Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 53 557 45 393 780 3370 168 265 3581 100,00 84,76 1,46 6,29 0,31 0,49 6,69Димитровград 38 738 32 895 696 2011 154 125 2857 Димитровград 84,91 1,79 5,19 0,39 0,32 7,37Ябълково 1450 1099 12 306 22 Ябълково 75,79 0,82 21,10 1,51Меричлери 1685 1264 12 347 43 Меричлери 75,01 0,71 20,59 2,55Крепост 1435 1107 4 259 52 Крепост 77,14 0,27 18,04 3,62Горски извор 1366 1215 3 47 3 73 25 Горски извор 88,94 0,21 3,44 0,21 5,34 1,83Добрич 1118 1071 0 28 18 Добрич 95,79 0,00 2,50 1,61Радиево 916 889 3 13 3 3 5 Радиево 97,05 0,32 1,41 0,32 0,32 0,54Черногорово 889 483 0 16 0 5 385 Черногорово 54,33 0,00 1,79 0,00 0,56 43,30Брод 763 741 0 0 20 Брод 97,11 0,00 0,00 2,62Странско 547 506 6 33 0 0 2 Странско 92,50 1,09 6,03 0,00 0,00 0,36Скобелево 526 456 11 57 0 Скобелево 86,69 2,09 10,77 0,00Сталево 451 415 15 14 6 Сталево 92,01 3,32 3,10 1,33Златополе 433 385 0 0 0 48 Златополе 88,91 0,00 0,00 0,00 11,08Крум 433 347 79 0 5 Крум 80,13 18,24 0,00 1,15Каснаково 373 354 0 14 4 Каснаково 94,90 0,00 3,75 1,07Върбица 360 321 6 26 4 Върбица 89,16 1,66 7,22 1,11Бодрово 315 246 7 52 0 4 6 Бодрово 78,09 2,22 16,50 0,00 1,26 1,90Воден 307 240 59 6 Воден 78,17 19,21 1,95Голямо Асеново 293 285 0 0 0 0 8 Голямо Асеново 97,26 0,00 0,00 0,00 0,00 2,73Долно Белево 272 218 0 0 53 Долно Белево 80,14 0,00 0,00 19,48Бряст 219 214 0 0 0 0 5 Бряст 97,71 0,00 0,00 0,00 0,00 2,28Здравец 189 182 5 0 Здравец 96.29 2,64 0,00Длъгнево 141 129 8 0 1 Длъгнево 91,48 5,67 0,00 0,70Малко Асеново 120 118 0 0 0 0 2 Малко Асеново 98,33 0,00 0,00 0,00 0,00 1.66Великан 88 88 0 0 0 0 0 Великан 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Райново 69 69 0 0 0 0 0 Райново 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Светлина 61 56 0 0 4 Светлина 91,80 0,00 0,00 6,55

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 53 557 100,00Православие 38 778 72,40Католицизъм 182 0,33Протестантство 444 0,82Ислям 524 0,97Друго 77 0,14Нямат 1 697 3,16Не се самоопределят 2 112 3,94Непоказано 9 743 18,19

Политика Награди за Община Димитровград Победител в категория „Инвестиции и работни места“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за привличане на инвеститори и разкриване на нови работни места.

Икономика Водещи отрасли за община Димитровград са: химическата, и енергийна промишленост. Характерно за общинската икономика е доминиращото значение на големите промишлени предприятия, осигуряващи заетост и приходи за преобладаваща част от населението на общината. Водещите предприятия в общината са „Неохим“ АД, разполагащо към момента с инсталация за производство на амоняк, азотна киселина и амониева селитра; „Вулкан“ АД, произвеждащо цимент и „Климатех“ АД, произвеждащо климатична, вентилационна, въздухопречиствателна и отоплителна техника. На територията на общината се намира и ТЕЦ „Марица 3“ ЕАД. Малките и средни предприятия преобладават в секторите текстилна, трикотажна и хранително-вкусова промишленост.

Фирмите с чуждестранно участие са в отраслите промишленост, търговия и услуги. Димитровград е на едно от първите места сред общините по обем на чуждестранни инвестиции. В областта на селското стопанство най-разпространени за отглеждане в общината са зеленчуците, овощните насаждения и зърнено-фуражните култури. Голямо значение за развитието на общината и на областта като цяло е намиращият се в Димитровград пазар за промишлена продукция, който е един от най-големите пазари на Балканския полуостров.

Приоритети за развитието на общината Имайки предвид, че Димитровград има добри традиции и опит в определени отрасли на промишлеността, както и промишлени предприятия с национално значение в тези отрасли, то определено бъдещето на общината е свързано с тяхното приоритетно развитие.

Развитието на туризма също има потенциал, обусловен от добрата транспортна осигуреност на общината, множеството изградени международни партньорства и наличието на минерални извори в района на град Меричлери. Предстои обвързването на града с изграждащата се Автомагистрала „Марица“ и Трансграничните коридори № 4, 8 и 9, което още повече ще улесни достъпа до общината.

По пътя Димитровград – Хасково е изградено тържище „Марица“ за пресни плодове, зеленчуци и цветя. Тази борса, заедно с наличието на най-големия в страната пазар за промишлени стоки в Димитровград, са важна предпоставка за бъдещото развитие на търговията в региона.

Транспорт През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 69.3 km. През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 38.8 km – участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград; През средата на общината, от север на юг, на протежение от 30,5 km – участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 125,9 km: