Община Любимец се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в югоизточната част на област Хасково. С площта си от 344,271 km2 заема 7-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 6,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на запад и северозапад – община Харманли; на изток – община Свиленград; на югоизток – Република Гърция; на юг – община Ивайловград; на югозапад – община Маджарово.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.

Североизточните части на общината се заемат крайните югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Оряхово се намира връх Узунбаба 427 m – най-високата точка на планината в пределите на общината.

Югозападно от нея, на протежение от около 10 – 12 km, от северозапад на югоизток и ширина между 2 и 5 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, югоизточно от град Любимец, на границата с община Свиленград се намира най-ниската точка на община Любимец 54 m н.в.

Западните и южни части на общината се заемат от крайните североизточни разклонения на Източните Родопи. Западно от град Любимец, по границата с община Харманли е разположено ниското възвишение Градище. На 3 km западно от село Белица се издига едноименният му връх с височина 367,6 m. В южната част на общината се простират източните, най-високи части на източнородопския рид Гората. Югозападно от село Малко градище, там където се събират границите на трите общини – Любимец, Харманли и Маджарово се намира най-високата точка на рида и на община Любимец – връх Света Марина 708,6 m, а по̀ на изток, на около 4 km северно от село Вълче поле – връх Шейновец 703,6 m, който по погрешка се смята за най-високата точка на рида Гората.

Южно от рида в пределите на община Любимец попада източната, по-висока част на Вълчеполската котловина с надморска височина между 150 и 200 m.

Води От северозапад на югоизток, на протежение от около 10 – 12 km протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Любимец в нея се вливат три по-големи притока – реките: – Бисерска река (десен). Протича през общината с последните се 4 km и се влива в Марица северно от град Любимец; – Бакърдере (ляв, 23 km). Тя извира под името Голямата река на 619 m н.в. в Сакар планина на 1,8 km североизточно от с. Черепово, община Харманли. Тече в южна посока в тясна, на места проломна долина (защитената местност „Бакърлия“). След село Йерусалимово долината ѝ се разширява и под името Йерусалимовска река се влива отляво в река Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборния ѝ басейн е 85 km2, което представлява 0,16% от водосборния басейн на Марица; – Лозенска река (десен). Протича с цялото си течение през общината.

В най-южната част на община Любимец по границата с общините Ивайловград и Маджарово протича река Арда, като в този си участък е разположен големият язовир Ивайловград. В пределите на общината попада част от левия (северен) бряг на язовира.

Населени места

Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Белица 247 28,132 Йерусалимово 106 22,034 Хаджи кьойВасково 87 16,273 Ишибеглии, Зафирово Лозен 393 21,962 ДиниклииВълче поле 152 49,961 Куртолен, Вълчепол Любимец 6818 57,374 ХебибчевоГеорги Добрево 270 26,574 Бунаклии, Кирилово Малко градище 658 50,475 Алван дереДъбовец 44 41,383 Хамзач Оряхово 165 30,103 Саранлии ОБЩО 8940 344,271 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хаджи кьой на с. Йерусалимово; – преименува с. Бунаклии на с. Кирилово; – преименува с. Диниклии на с. Лозен; – преименува с. Хебибчево на с. Любимец; – преименува с. Алван дере на с. Малко градище; – преименува с. Саранлии на с. Оряхово; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Куртолен на с. Вълчепол; – преименува с. Ишибеглии на с. Зафирово; – преименува с. Хамзач на с. Дъбовец; МЗ № 1689/обн. 27.11.1937 г. – преименува с. Зафирово на с. Васково; МЗ № 2011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Георги Добрево; Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Вълчепол на с. Вълче поле; Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Любимец за с.гр.т. Любимец; Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Любимец за гр. Любимец.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 14 553 1946 16 033 1956 17 351 1965 16 145 1975 14 237 1985 13 471 1992 12 604 2001 11 536 2011 10 214 2021 8940

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 10 214 8 238 124 1 606 24 28 194 100,00 80,65 1,21 15,72 0,23 0,27 15,72Любимец 7 654 6 096 24 1 322 18 21 173 Любимец 79,64 0,31 17,27 0,23 0,27 2,26Белица 324 319 0 1 Белица 98,45 0,00 0,30Васково 94 26 0 58 9 Васково 27,65 0,00 61,70 9,57Вълче поле 303 189 112 0 0 Вълче поле 62,37 36,96 0,00 0,00Георги Добрево 266 154 62 42 6 Георги Добрево 57,89 23,30 15,78 2,25 Дъбовец 53 34 12 7 0 0 0 Дъбовец 64,15 22,64 13,20 0,00 0,00 0,00Йерусалимово 117 111 0 5 0 Йерусалимово 94,87 0,00 4,27 0,00Лозен 454 448 0 0 0 Лозен 98,67 0,00 0,00 0,00Малко градище 645 568 22 53 1 Малко градище 88,06 3,41 8,21 0,15Оряхово 304 293 7 0 4 Оряхово 96,38 2,30 0,00 1,31

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 10 214 100,00Православие 7 606 74,46Католицизъм 33 0,32Протестантство 44 0,43Ислям 75 0,73Друго 6 0,05Нямат 313 3,06Не се самоопределят 238 2,33Непоказано 1 899 18,59

Политика

Общински съвет Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019 Общ брой места 17 17 17 17 13ГЕРБ 2 9 12 11БСП за България 2Коалиция „За Любимец“ 5 Коалиция „Българска социалистическа партия – Политически клуб „Тракия““ 6 „Коалиция за силна община Любимец“ (Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, ВМРО – НИЕ) 2 Коалиция „БСП, ПД „Социалдемократи“, ПК „Тракия““ (Българска социалистическа партия, Политическо движение „Социалдемократи“, Политически клуб „Тракия“) 9 7 Коалиция „НДСВ, СДС, Земеделски народен съюз, ДСБ“ (Национално движение за стабилност и възход, Съюз на демократичните сили, Земеделски народен съюз, Демократи за силна България) 3 Движение за права и свободи 1 2 Обединение на българските националисти „Целокупна България“ 2 Атака 1 Партия на българските жени 2 Българският земеделски народен съюз – Никола Петков 1 Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1 Национално движение за стабилност и възход 1

Транспорт През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 12,8 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.

През общината преминават частично 5 пътя от републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 74 km: участък от 7,6 km от автомагистрала Марица (от km 86 до km 93,6); участък от 13,1 km от републикански път I-8 (от km 347,9 до km 361,0); участък от 10,4 km от републикански път III-505 (от km 46,3 до km 56,7); последният участък от 33,9 km от републикански път III-597 (от km 24,2 до km 58,1); началният участък от 9 km от републикански път III-809 (от km 0 до km 9,0).

Топографска карта

Източници

Външни препратки