Община Минерални бани се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 214,666 km2 е най-малката сред 11-те общини на областта, което съставлява 3,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Димитровград; на изток – община Хасково; на юг и югозапад – община Черноочене, област Кърджали; на северозапад – община Първомай, област Пловдив.
Природни ресурси Релеф Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в северните части на Източните Родопи.
В западната част на общината, до границата с община Първомай, в посока югозапад-североизток се простира източнородопския рид Мечковец. В него на 4 km югозападно от село Брястово се издига най-високият му връх Мечковец (Аида, 859,3 m), който е и най-високата точка на община Минерални бани.
На изток, в пределите на общината попадат крайните югозападни части на Хасковската хълмиста област и тук североизточно от село Татарево, в коритото на Банска река се намира минималната височина на община Минерални бани – 197 m.
Южно от долината на Харманлийска река в пределите на общината попадат северните разклонения на източнородопския рид Чуката с връх Коджагюне 701,4 m, разположен на 3 km северозападно от село Ангел войвода.
Води През територията на община Минерални бани протичат две по-големи реки, десни притоци на река Марица. В южната част на общината покрай селата Боян Ботево и Караманци протича част от горното течение на Харманлийска река. Източно от село Караманци в пределите на общината попада „опашката“ на изградения на нея голям язовир Тракиец. В централната част, през селата Спахиево и Сираково протича горното течение на Хасковска река, ляв приток на Харманлийска река.
В северната част на общината, през селата Сусам и Татарево протича част от средното течение на Банска река.
Населени места
Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Ангел войвода 398 12,452 Кумбурлар Минерални бани 1115 - в з-щето на с. БрястовоБоян Ботево 560 6,923 Дурак кьой Сираково 293 15,468 Юсуз кьойБрястово 248 34,732 Спахиево 194 19,111 СийпилииВинево 261 3,669 Шереметлер Сусам 455 37,804 Караманци 977 11,629 Улу дере, Караманлар Сърница 509 42,433 СарнъчКолец 192 8,338 Казаклии Татарево 318 22,107 Татар кьой лъджа ОБЩО 5520 214,666 1 населено място е без землище
Административно-териториални промени Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Казаклии на с. Колец; – преименува с. Юсуз кьой (Юксюз кьой) на с. Сираково; – преименува с. Сийпилии на с. Спахиево; – преименува с. Сарнъч на с. Сърница; – преименува с. Татар кьой лъджа на с. Татарево; МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Улу дере (Караманлар) на с. Караманци; МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кумбурлар (Кумрулар) на с. Ангел войвода; – преименува с. Дурак кьой на с. Боян Ботево; – преименува с. Шереметлер на с. Винево; Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – признава н.м. Хасковски минерални бани за отделно населено място – с. Минерални бани; Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково, област Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:
Година на преброяване Численост 1934 9 509 1946 10 226 1956 9 732 1965 8 289 1975 8 350 1985 7 984 1992 7 583 2001 6 838 2011 5 899 2021 5 520
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 5899 2310 3032 197 6 25 329 100,00 39,15 51,39 3,33 0,10 0,42 5,57Ангел войвода 443 0 443 0 0 0 0 Ангел войвода 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00Боян Ботево 686 10 617 0 0 3 56 Боян Ботево 1,45 89,94 0,00 0,00 0,43 8,16Брястово 187 163 8 14 Брястово 87,16 4,27 7,48Винево 258 0 240 0 0 0 18 Винево 0,00 93,02 0,00 0,00 0,00 6,97Караманци 1061 1046 0 13 Караманци 98,58 0,00 1,22Колец 199 18 179 0 1 Колец 9,04 89,94 0,00 0,50Минерални бани 1157 1089 9 5 39 Минерални бани 94,12 0,77 0,43 3,37Сираково 332 264 17 49 0 0 2 Сираково 79,51 5,12 14,75 0,00 0,00 0,60Спахиево 144 143 0 Спахиево 99,30 0,00Сусам 517 461 7 13 35 Сусам 89,16 1,35 2,51 6,76Сърница 604 26 418 9 0 149 Сърница 4,30 69,20 1,49 0,00 24,66Татарево 311 135 55 116 2 Татарево 43,40 17,68 37,29 0,64
Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 5 899 100,00Православие 2100 35,59Католицизъм 5 0,08Протестантство 12 0,20Ислям 2 737 46,39Друго 0 0,00Нямат 39 0,66Не се самоопределят 304 5,51Непоказано 702 11,90
Политика Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:
Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019 Общ брой места 13 13 13 13 13Движение за права и свободи 9 8 8 10 11ГЕРБ 3 3 2„Коалиция за Минерални бани 2007“ (Земеделски народен съюз, Политически клуб „Екогласност“, Български социалдемократи) 2 „Коалиция за Минерални бани“ (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Национално движение „Симеон Втори“, Земеделски народен съюз, Движение „Гергьовден“, Съюз на свободните демократи) 4 Български земеделски народен съюз 1 Българска социалистическа партия 1 „Съюз за Минерални бани“ 1 Коалиция „БЗНС – СДС“ (Български земеделски народен съюз, Съюз на демократичните сили) 1 Национално движение за права и свободи 1
Транспорт През общината преминава участък от 21,2 km от Републикански път III-506 (от km 21,1 до km 42,3) от Републиканската пътна мрежа на България.
Топографска карта
Източници
Външни препратки